Порно

С повече от час на разположение до отварянето на пъба, вземам писмото и отивам в магазина за рамки нагоре по Уок и поръчвам да ми го сложат в елегантна златна рамка. После се връщам и го закачам за гордост на заведението точно зад бара. В действителност, това ще послужи като официален документ за търговия с наркотици, тъй като никой „бдителен гражданин“ няма да ми се пречка и да смущава главния дилър. Най-сетне ще бъда оставен на мира и това е всичко, което човек може да иска от живота: да движи бизнеса си на спокойствие и да го начука на всички останали. С други думи да бъде bona fide сертифициран член на капиталистическата класа.

Солариумът, който съм поръчал, най-сетне пристига. Не искам тебеширени тела във филма. Правя половинчасово изпитание на новия уред.

Подпален, в съвсем буквалния смисъл, търча до първия уличен телефон, откъдето звъня на Ивнинг Нюз и стискам нос, докато говоря в слушалката.

— Един тип в Лийт, този, собственикът на пъб Порт Съншайн, ъ-ъх, опитва се да започне онази кампания — „Бизнесът в Лийт срещу дрогата“. Получил е такова, писмо, де, от началника на полицейското управление, че силите на реда го подкрепят, значи.

Как само подскачат при споменаването на главната кука! За по малко от час ми пращат едно луничаво слабоумно репортерче с фотограф, точно, когато първите ми клиенти влизат. Старият Ед и компания отиват право до черната дъска да проверят какъв е специалитетът за деня (Овчарски пай). Новинарите щракват няколко снимки и задават въпроси, докато аз се изтягам назад в стола си и го раздавам тежкарски. Казвам им, че печеното на Мо е толкова известно в Лийт, колкото гювечетата на Търпин в Уедърфийлд. Дребосъкът примигва на парцали, но все пак не се оплаква от положението.

Началото на деня съвсем не е толкова лошо, а и съм с петстотин лири по-богат. Разбира се това е слаба бира в сравнение с онова, от което се нуждая за да направя истински, високо бюджетен порно-филм, но така или иначе на хоризонта изплува нова, по-значима далавера. Порнографията е жанра, в който съм избрал да се изявявам засега, но не смятам да оставам твърде дълго на това ниво. Ще покажа на ционисткото семейство на бившата голям среден пръст. Триумфално си спретвам тлъста линия кока и тя ме заковава, но се налага да се бъркам за кърпичките си „Клийнекс“, за да спра шуртящия си нос.

Адски странно, че едно запиване със Спъд Мърфи и някакъв шибан глазгоуски тъпак може да се окаже толкова вдъхновяващо. Коката е супер, обаче — буквално издухва скапания махмурлук. Телефонът звъни и Мораг задържа слушалката в другия край на бара. Всеки грам мас на тая жена струва чисто злато! Да, може и да взема някоя апетитна студентка, като Ники например, просто за един вид облекчение на нагона, но няма начин да се справи по-добре от този стар бойлер на бара.