Билките във всеки дом
- Автор: Станева Душка, Панова Диана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Билките във всеки дом». Краткое содержание книги:
Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменисти места, из храсталаци и редки гори, най-често до 1000 м надморска височина в цялата страна.
Употребяема част. Листата (Folia Digitalis lanatae) се използуват като суровина за фармацевтичната промишленост.
Химичен състав. Силно отровно растение! Съдържа 0,5–1% сърдечно действуващи гликозиди, основната част на които са ланатозид А, ланатозид В и ла-натозид С. Под действието на ферменти чрез отцепване на глюкоза и ацетилна група те се превръщат в съответните вторични гликозиди: дигитоксин, гитоксин и дигоксин. Освен това в значително по-малки количества са изолирани и още редица други сърдечно действуващи гликозиди. Наред с тях са установени дигиталисови гликозиди, които са производни на прегнана, а също и стероидни сапонини, производни на слиростана, между които тигоннн, гитонин, дигитонин и др. В листата са установени флавоноиди, производни на флавона, между които лутеолин, скутелареин, динатин и др. Съдържат се някои антрахинонови гликозиди.
Действие. Съдържащите се в листата на вълнестия напръстник гликозиди подобряват дейността на сърдечния мускул. Те засилват енергията на сърдечните съкращения, забавят и нормализират сърдечния ритъм, подобряват кръвоснабдяването на органите, засилват диурезата. С тези си свойства вълнестият напръстник, наред с другите видове напръстник (червен, жълт и др.), е незаменимо средство за лечение на хроничната сърдечна слабост. Днес дрогата се използува изключително като суровина за получаване на дигиталисови препарати от химико-фармацевтичната промишленост.
Приложение. В българската народна медицина вълнестият напръстник се използува при водянка, сърдечен задух, маточни кръвотечения, скрофулоза и др.
Днес за лечението на сърдечната недостатъчност се използуват пречистени активни гликозиди под формата на фармацевтични препарати: ланатиген, цедиланид, изоланид, цеглунат, дигоксин и др. Трябва да се знае, че гликозидите на вълнестия напръстник са силно токсични вещества. При продължително прилагане те се натрупват в организма и могат да доведат до отравяне. Поради това лечението с дигиталисови препарати трябва да става само под строг лекарски контрол! (вж. „Отравяния с лечебни растения“).
Боянка — Erysimum diffusum Ehrh. (Erysimum canescens Roth)
Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)
Описание. Двегодишно до многогодишно сивозелено тревисто растение, Стъб-лата са 30–80 см високи, изправени, най-често разклонени. Листата са последователни, линейно ланцетии до линейни, целокрайни приосновните и долните стъблови са с дръжки, а горните — приседнали. Цветовете са жълти, събрани в гъсти многоцветни гроздовни съцветия. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 6. Плодът е четириръбеста шушулка, 3–8 см дълга и 0,5–1 мм. широка. Цъфти април—юни.
Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци и поляки в цялата страна докъм 1200 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Erysimi), събрани по време на цъфтежа, и семената (Semen Erysimi). Стръковете се отрязват на около 30 см от върха.
Химичен състав. Съдържа сърдечно действуващи гликозиди, от които с най-голямо значение са гликозидите еризимин и еризимозид. Те са производни на агликона строфантидин.
Действие. Подобно на строфантина съдържащият се в боянката сърдечно активен гликозид еризимин засилва сърдечните контракции и премахва проявите на сърдечна недостатъчност. Проявява по-слаба способност да се натрупва в организма.
Приложение. Под формата на пречистени препарати при хронична сърдечна слабост. Може да се използува и под формата на запарка, като 2 г дрога се залива с 250 см³ вряща вода. След изстиване и прецеждане се употребява по 1 супена льжица 3 — 4 пъти дневно.
Забележка. Както при останалите билки, съдържащи сърдечно активни гликозиди, лечението трябва да става под лекарски контрол, Да се има пред вид, че дрогата е силно токсична!
Кукуряк — Helleborus odorus W. et K.
Сем. Лютикови — Ranunculaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо, разклонено, чернокафяво коренище. Стъблата са изправени, до 40 см високи. Приосновният лист е с дълга дръжка, длановидно нарязан, със 7–16 яйцевидно ланцетни, остро назъбени дялове. Стъбловите листа са по-дребни, приседнали. Цветовете са жълтозелени, 5–7 см в диаметър, увиснали. Околоцветникът е петлистен, нектарниците са 8–12, много по-къси от околоцветните листчета. Тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от няколко многосеменни мехунки. Цъфти рано през пролетта от февруари до май.