Билките във всеки дом
- Автор: Станева Душка, Панова Диана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Билките във всеки дом». Краткое содержание книги:
Приложение. При хронична сърдечна слабост, при нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна невроза, при епилепсия и др. Отвара от горицвет влиза в състава на т. нар. микстура на Бехтерев, предписвана за успокояване на нервната система.
В народната медицина се препоръчва още при атеросклероза, при болки и подуване на стомаха и червата и др.
Начин на употреба. Приготвя се запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 300 см³ вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно.
Забележка. Да се има пред вид, че горицветът е отровно растение! Лечението с него трябва да става под контрола на лекар!
Момина сълза — Convallaria majaiis L.
Сем. Кремови — Liliaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 74) с пълзящо хоризонтално коренище. Цветоносното стъбло е 15–30 см високо, тънко, неразклонено, безлистно. Листата са приосновни, обикновено 2, рядко 3, продълговато елипсовидни или елипсовидно ланцетни, 10–20 см дълги и 4–8 см широки, към върха заострени, в основата стеснени и образуват дълги влагалища. Съцветието е връхно, гроздовидно, рехаво, с 6–10, по-рядко до 20 цвята с къси дръжки, разположени последователно. Цветовете са бели с кълбовидно звънчевиден околоцветник с 6 зъбчета. Тичинките са 6, по-къси от околоцветника и сраснали с него. Плодът е кълбовидна, месеста, оранжевочервена многосеменна ягода. Цъфти април—юни.
Разпространение. Расте из светли широколистни гори и храсталаци, в равнините и планините от 100 до 1400 м надморска височина, нарядко из цялата страна. Отглежда се често из градините като декоративно растение.
Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Convallariae majaiis) и листата (Folia Convallariae majaiis).
Химичен състав. Цялото растение съдържа сърдечно действуващи гликозиди — в листата около 0,2–0,3%, а в цветовете до 0,5%. Установени са около 20 гликозида. Основният гликозид е конвалотоксин, който при хидролиза се разпада на агликона строфантидин и L-рамноза. Изолирани са също така и глико-зидите конвалатоксол, конвалозид, локундиозид и др. В листата се съдържа сте-роидният сапонин конваларин, флавоноиди — производни на изорамнетина и кверцетина, хелидонова киселина. В цветовете се съдържа етерично масло с фарнезол.
Действие. Съдържащите се в момината сълза гликозиди оказват характерно избирателно действие върху сърцето — усилват сърдечните съкращения, забавят сърдечната дейност, премахват неприятните усещания в областта на сърцето, нормализират кръвообращението. Те успокояват нервната система, увеличават диурезата.
Приложение. За лечение на сърдечна недостатъчност (леки форми), сърдечни неврози, нарушения на сърдечния ритъм и др.
Под тяхно влияние състоянието на болния се подобрява, отоците изчезват, диурезата се увеличава, изчезват задухът и цианозата.
В народната медицина това действие на момината сълза е било отдавна познато и тя е намирала приложение при лечение на водянка, сърдечен задух, епилепсия и др.
Важно е да се знае, че съдържащите се в момината сълза активни вещества притежават висока токсичност и затова употребата на препарати от момина сълза трябва да става само под строг лекарски контрол.
Начин на употреба. Най-често се употребява тинктура от момина сълза по 10–15 капки 3 пъти дневно (под контрола на лекар!). В народната медицина се употребява и запарка от 4–6 цвята и 250 см³ вряща вода. След изстиване се пие по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
Вълнест напръстник — Digitalis lanaia Ehrfi.
Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae
Описание. Многогодишно или двегодишно тревисто растение с право, нераз-клонено стъбло, високо 30–100 см. Листата са последователни, продълговато ланцетни до ланцетни, 6–12 см дълги и 1,5–2 см широки, целокрайни, по-рядко по края леко вълновидни, голи или само по ръба в основната част с дълги многоклетъчни власинки. Връхните стъблови листа са приседнали, заострени към върха и постепенно преминаващи в прицветници. Съцветието е дълъг, гъст, многостранен грозд. Цветната ос, прицветниците и чашката са бяловлакнести. Цветовете са 2–3 см дълги, с почти до основата петделна чашка и бяло или жълтеникаво с виолетови и кафяви жилки двуустно венче. Тичинките са 4, прикрепени за долната част на венчето. Плодът е конусовидна, 8–12 мм дълга, двугнездна кутийка. Цъфти юни—август.