Търсим космически цивилизации

Това са мисли за развитието на науката и техниката на нашата и на други планети, погледнати от равнището на 70-те години на XX век — от стъпалото на първата четвърт от века на атома и кибернетиката, още пред прага на епохата на биологичната революция. Един поглед назад ни убеждава, че всички досегашни прогнози за нашето бъдеще са били много примитивни. Затова изтръпваме при мисълта за равнището на нашите развити космически съседи. В сравнение с тях нашата наука, техника и всъщност цялото ни знание е на нивото на желязната ера. Тези същества биха могли да надхвърлят много предположения, които и най-оптимистичните и прозорливи учени днес смятат за непоклатими.

Наистина революциите в науката — дело на нашите космически съседи или на нашето собствено мислене, трябва да отговарят на едно условие. Те винаги трябва да изхождат от научното познание, а може би и от познанието в други области, което в дадения момент е отишло по-напред. Това е резултат от дълбоките вътрешни взаимоотношения в природата, която трябва да разбираме като цяло, а не от тясната гледна точка на една специалност. За революцията в науката се отнася признанието на Нютон: „Ако видях по-далеч от другите, това е така, защото бях стъпил на раменете на гиганти …“

Мисълта за големите възможности на евентуалните развити космически цивилизации може да ни изпълни с решителност. Ако в нещо са успели ТЕ, защо да не можем и ние? Може би в най-близките десетилетия няма да се срещнем с тях, но имаме всички основания да намерим сами ключа за решаването на най-сложните земни проблеми. Една от отдалечените космически цивилизации в това отношение би трябвало да бъде най-стара, първа в космическия смисъл на думата… Тя е трябвало сама да преодолее редица пречки, защото по-младите й съседи са били по-неориентирани и по-слаби от нея. Ако тази първа космическа цивилизация е намерила пътя си, защо и ние да не можем да вървим още столетия сами? Разбира се, първо трябва да преминем опасното атомно кръстовище, както и евентуалните други кризи.