Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да ползваме припасите си най-пестеливо — поясни. Джейсън се намръщи и взе парчето шоколад. Тази работа никак не му харесваше.
— Как ще се върнем горе? — попита.
— Няма да се завръщаме. Нямаме фенерчета.
— Какво ще правим в такъв случай?
— Ще чакаме. Ден или повече. Някой ще ни открие.
Джейсън винаги разбираше кога го лъжат, но предпочете да премълчи. Докторът и без това си имаше достатъчно грижи, за да му създава нови. Като се изправи, Джейсън забеляза добре познатия му червен сак.
— Та това е спортният ми сак! Спасил си го! Благодаря! — каза Джейсън. Отиде бързо при сака си, отвори го и започна да се рови в него. — Тук е! — възкликна.
Измъкна своята игра „Нинтендо“ и с въздишка приседна на петите си. Завъртя няколко пъти копчето за включване и след малко наоколо им се разнесе познатата му мелодия.
— Страхотно! — Джейсън се облегна на един сталагмит и се зае с играта си. Поне щеше да има с какво да си запълва времето, докато чакат. Потънал в света на „Нинтендо“, стори му се, че си е у дома. Ако майка му беше тук, досега вече щеше да е недоволствала от звуците на играта. Въздъхна. Включи я на дванайсето равнище.
— Джейсън, изключи, моля те, това нещо — каза Блейкли, като се изправи. — За шума ми е думата.
Джейсън се намръщи. И докторът бе досущ като майка му. Какво им ставаше на възрастните.
— Джейсън, моля те, побързай! — в гласа на доктора се появи тревожна нотка.
Джейсън изключи играта, изправи се и се приближи до Блейкли.
— Какво ста…
— Тихо! Стори ми се, че чух нещо.
Джейсън затаи дъх и си представи как едно от чудовищата отново ги дебне. Застана по-плътно зад доктора. В течение на няколко напрегнати минути запазиха пълна тишина. Водопадът бе твърде наблизо, за да могат лесно да различават други звуци. От силния шум на водата ушите му започнаха да свирят. Джейсън преглътна. Устата му бе пресъхнала. Може би на доктора просто му се бе сторило. Може би ставаше дума за нещо, подобно на миражите в пустинята, само че озвучено. Много му се искаше да е така. Блейкли поклати глава:
— Не знам дали…
— Алооо! — раздаде се вик. Гласът закънтя из пещерата и двамата подскочиха от изненада.
— Тук има някой! Просто не мога да повярвам! — каза Блейкли, като погледна Джейсън.
Джейсън проследи с поглед как Блейкли се покатери върху една скала. Старият човек се поизмъчи, докато стигне дотам. Джейсън пъргаво се покатери до него.
— Кой може да е според теб? — попита.
— Не знам, но ще проверя — отговори Блейкли. Постави ръце около устните като фуния и изкрещя:
— Ние сме тук! В подножието на водопада! Зачака отговор. Чу го след няколко удара на сърцето си.
— Идваме! Стойте там!
— Казах ти, че ще ни открият. Че непременно ще ни открият — рече Блейкли. Внезапно придоби болезнен и изтощен вид, когато слезе от скалата.
Джейсън забеляза, че докторът се свлече на колене. Нещо не бе наред. Веднага дотърча при него. Докторът се закашля, след което се свлече на една страна и припадна.
— Доктор Блейкли! — извика Джейсън, като го дръпна за ръката. Докторът не реагира.
Сърцето на Джейсън лудо затуптя. Започна отчаяно да се оглежда. Ръцете му затрепериха. Джейсън се изкачи върху скалата и закрещя в посока на сенките:
— Помощ!
С раница, провиснала върху едното рамо, Линда се опита да настигне Халид. Огледа се из пещерата.
— Стори ми се, че това е гласът на сина на Ашли — каза.
Халид в отговор изръмжа и продължи да напредва в пещерата. Искаше да достигне подножието на водопада.
В лявата си ръка държеше пистолет.
— Ако това е Джейсън, навярно сме близо до базата — рече най-сетне. — Блейкли едва ли би позволил на момчето да се отдалечава много от лагера.
— Какво си решил да правиш? — попита го тя, като погледна пистолета.
— Решил съм да приключа мисията си.
— Какво искаш да кажеш?
— Това зависи от теб.
— Виж какво, Халид, не искам повече убийства — каза Линда, като преглътна.
— В такъв случай затваряй си устата — каза той, като я погледна изпод вежди. — Докато не знаят нищо за мисията ми, ще ги пощадя.
— Никому няма нищо да кажа — отвърна тя, като си спомни бързото и безсмислено убийство на Вилянуева.
Халид кимна и ускори ход. След няколко метра се спря и посочи нещо напред.
— Ей, го там. Това е момчето. Оттук се вижда. Качил се е върху една скала.
Тя присви очи. Навсякъде се виждаха само камъни. Едва след малко съзря малка фигурка, размахваща ръце. Обади му се:
— Джейсън, стой там! Идваме!