Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
От кимане за поздрав бе минала към махане за поздрав, а вече и към „Здрасти“, изречено гласно. Роуз се надяваше, че с времето отношенията можеха да прогресират до разговор. Тя седеше и гледаше как момиченцето гони петнистото куче към фонтана, а майката — висока, с широки рамене и масивен ханш — говореше по клетъчния си телефон.
— Не, не обичам лебервурст — казваше жената. — Бъркаш ме с Луси, другата ти дъщеря. — Тя направи гримаса към Роуз и само с устни изрече „Майка ми“. Роуз се постара да внуши с кимането си, че я разбира, и леко й помаха. — Не, Джой също не обича лебервурст, мамо. — Тя замълча, слуша известно време и после поклати глава. — Питър не обича лебервурст. Изобщо не познавам човек, който да обича лебервурст, и нямам представа защо го произвеждат още. — Роуз се засмя. Жената й се усмихна, още заслушана. — Нифкин обича лебервурст — съобщи тя. — Може да го дадем на него. — Последва нова пауза. — Ами не знам какво да го правиш. Само едно предложение ми хрумва. Намажи го върху бисквити и кажи в читателския си клуб, че е гъши пастет. Да. Добре. Ще се видим тогава. Дочуване. Затвори телефона и го пъхна в джоба си.
— Майка ми смята, че съм безработна — подхвана тя.
— О — промълви Роуз и прокле закърнелите си умения за разговор.
— А аз не съм — поясни жената. — Просто работя у дома, което за майка ми означава, че въобще не работя, та може да ми звъни, когато си поиска, и да ме разпитва за лебервурст.
Роуз се разсмя.
— Казвам се Роуз Фелър — представи се тя.
Жената протегна ръка.
— Аз съм Кандис Шапиро. Кани.
— Мамо! — Малката внезапно се появи пред тях, хванала каишката на Нифкин.
Кани се засмя.
— Пардон — каза тя. — Аз съм Кандис Шапиро, бъдеща Крушелевански. — Направи смешна гримаса. — Опитайте се да поберете това на визитка.
— Значи сте омъжена? — попита Роуз. Мигом трепна и си затвори устата в почуда какво се бе случило с нея. Два месеца, откакто бе напуснала работа, през които общуваше основно с кучета и доставчици, и ето че бе отвикнала да разговаря с хора.
Но в реакцията на Кани не личеше да е забелязала нещо странно.
— Сгодена — уточни тя. — Събитието ще е през юни.
Какво пък, рече си Роуз, след като холивудските звезди могат да раждат деца, преди да се омъжат, защо да не го правят и обикновените жителки на Филаделфия?
— Голяма ли ще е сватбата?
— Не, малка — поклати глава Кани. — В дневната ни. Равинът, семейството, няколко приятели, майка ми, партньорът й в живота и отборът им по софтбол. Нифкин ще е почетното куче, а Джой ще е шаферка.
— О — отрони Роуз. — Аха… — Не приличаше на нито една от церемониите, които бе гледала по телевизията. — Как… — подхвана тя неуверено и млъкна, преди да зададе най-баналния от дежурните въпроси. — Как се запознахте с бъдещия си съпруг?
Кани се разсмя и отметна косата си зад раменете.
— Това е дълга и сложна история — отвърна тя. — Започна с диета.
Роуз стрелна поглед към Кани и прецени, че надали ще е била особено успешна диета.
— Запознах се с Питър, когато бях бременна с Джой, обаче още не знаех, че съм бременна. Ръководеше курс по отслабване, а аз си мислех, че ако отслабна, мъжът, с когото бях скъсала, ще ме пожелае отново. — Тя се усмихна на Роуз. — Само че знаете как става. До последно гониш неподходящия и чак тогава разбираш, че подходящият през цялото време е чакал теб. Неведоми са любовните пътища. Или пък бяха божите? Все не мога да запомня.
— Мисля, че божите — вметна Роуз.
— Сигурно, щом казвате — съгласи се Кани. — Ами вие? Омъжена ли сте?
— Не! — натъртено произнесе Роуз. — Тоест, не — с по-овладян тон изрече тя. — Аз… Току-що прекратих една връзка. Всъщност, не точно аз я прекратих. Сестра ми… както и да е. Дълга история. — Тя впери очи в ръцете си, после в Петуния, сгушена в краката й, премести поглед към Джой и Нифкин, които играеха на „Лови“ с червена ръкавица, след това към половин дузината кучета, застанали по средата на триъгълната тревна площ. — В общи линии, опитвам се да измисля как да продължа нататък.
— Харесва ли ви онова, което вършите сега? — попита Кани.
Роуз погледна Петуния и другите кучета в парка, после сивкавата топка за тенис в ръката си и купчето полиетиленови пликчета до себе си.