Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
— Цветя с аромат ли искате? — попита Маги. — Например люляк или нещо такова?
— Не е нужно да са със силен аромат — поклати глава Корин. — Избери ги по свой вкус.
— Имате ли нужда от друго, като ще пазарувам?
Корин помисли над въпроса.
— Да, изненадай ме с нещо — каза тя.
Маги отиде пеша до супермаркета, като си мислеше какво да купи. Спря се на маргаритки като начало и за късмет точно отпред видя цял наръч от тях в зелена пластмасова кофа. Заразхожда се по пътеките и последователно отхвърли сливи, кошничка ягоди, връзка ухаещ на зелено спанак, половин галон мляко в тежка стъклена бутилка. Какво би харесала Корин? Нещо с аромат щеше да крие подтекст, особено след като тъй бързо отхвърли ухаещите цветя, но на Маги й се искаше нещо… Затърси думата в ума си и се усмихна широко, щом я откри — чувствено. Нещо отчетливо осезателно и с тежест като стъклената бутилка с мляко или сатенената повърхност на маргаритките. Внезапно то изникна пред нея — пак стъклен буркан, но искрящо кехлибарен. Мед. „Сорт Портокалов цвят, местно производство“, гласеше етикетът.
И макар дори най-малкото бурканче да струваше шест долара и деветдесет и девет цента, Маги го сложи в пазарската кошница, заедно с пълнозърнесто хлебче. По-късно в голямата чиста къща, когато Корин седеше срещу Маги на кухненската маса, задъвкала бавно филийка препечен хляб, дебело намазана с мед и обявила го за перфектен, Маги разбра, че не й правеше нищо незначещ комплимент. Бе изкарала втория си изпит за деня, като бе открила точното нещо.
31
— Тревожа се за сестра ти — без увод заяви Майкъл Фелър.
Роуз въздъхна и се втренчи в чашата си с кафе, сякаш отвътре щеше да изникне лицето на Маги. Пак старата история.
— Минаха осем седмици — продължи баща й, сякаш Роуз бе изгубила представа за времето. Лицето му изглеждаше бледо и уязвимо като обелено твърдо сварено яйце с високото и широко чело и тъжните малки очички на фона на стандартния сив банкерски костюм и убито кафява вратовръзка. — Не се обажда на нас. Не се обажда на теб — добави той, като в края на изреченията гласът му се издигаше и им придаваше въпросителна интонация.
— Не, татко, не ми се е обаждала — потвърди Роуз.
Баща й въздъхна — типичната за Майкъл Фелър въздишка — и взе да рови в купичката си с разтапящ се сладолед.
— Какво смяташ, че трябва да предприемем?
С други думи, какво аз трябва да предприема, помисли си Роуз.
— Потърси ли я при всички бивши гаджета? Това би трябвало да ти е отнело седмица-две — каза тя. Баща й замълча, но. Роуз усети неизречения му упрек. — Звъня ли на клетъчния й телефон?
— Разбира се — отвърна Майкъл. — Включен е на гласова поща. Оставям съобщения, но тя не ми се обажда.
Роуз се облещи драматично. Баща й се престори, че не забелязва.
— Сериозно съм разтревожен — продължи Майкъл. — Твърде дълго време е да не знаем нищо за нея. Питам се… — Той млъкна.
— Дали не е мъртва? — довърши Роуз. — Надали имаме този късмет.
— Роуз!
— Пардон — побърза да каже тя не много искрено. Не я интересуваше дали Маги е мъртва или не. Роуз измъкна от прибора няколко салфетки. Не беше вярно. Тя не искаше ужасната й по-малка сестра да е мъртва, но щеше да е много доволна никога вече да не я чуе и види.
— Роуз, тревожа се и за теб също.
— Няма причина за тревога — отговори Роуз и взе да сгъва една салфетка на плисирано ветрило — Всичко си е наред.
Баща й вдигна прошарените си вежди и в гласа му прозвуча съмнение.
— Сигурна ли си? Добре ли си? Нямаш ли…
— Какво да имам?
Баща й замълча и Роуз изчака.
— Какво да имам? — пак попита тя.
— Някакъв проблем. Не искаш ли… да поговориш с някого например?
— Не съм луда — отсече Роуз. — Излишно се тревожиш.
Баща й вдигна безпомощно ръце, изглеждаше разстроен.
— Роуз, нямах предвид това…
Само че точно това имаше предвид, рече си Роуз. Баща им никога не го казваше гласно, но тя си знаеше, че мисълта му е в ума, като наблюдаваше дъщерите си — особено Маги — да се превръщат в млади жени. Дали не откачат, дали не губят здравия си разум, дали не проговаря тежка наследствена обремененост, дали не се впускат с главоломна скорост по хлъзгав и опасен път?
— Добре съм — заяви Роуз. — Просто точно тази адвокатска фирма не ми допадаше, затова ми е нужно време да реша какво искам да правя занапред. Много хора го правят. Разпространено явление е.