Обичай ме
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме». Краткое содержание книги:
Току-що завършила колеж, в навечерието на сватба, която ще й осигури безоблачен и богат живот, тя изобщо не подозира, че мечтаният пръстен с диамант ще се окаже безкрайно далеч от ръката й.
Вместо на изискано коледно парти, тя попада в изкърпено като стари джинси самолетче, управлявано от страхотно привлекателния, но и страхотно арогантен развейпрах Харлан Бойд — олицетворение на всичко, което тя ненавижда у мъжете. Но защо й е толкова трудно да се откъсне от прегръдките му? Ще успее ли разглезената и твърдоглава Сейдж наистина да хване юздите на собствения си живот и да го насочи в посоката, която й нашепва сърцето?
— По дяволите, Сейдж, трябва и да дишам от време на време — оплака се той, когато най-сетне успя да се отскубне от нея.
— Каза ми да те целуна така, както си зная. Аз само изпълних указанията ти.
— Твоето послушание е просто невероятно. — Той се захили и погали с палец влажните й устни. — Ти си най-страхотната жена, която някога съм срещал.
— Понякога се чудя дали да те ударя или да те целуна.
Той се разсмя, разтвори избелялото й дънково яке и сведе глава, за да целуне гърдите й. Тя измъкна ризата от колана му, повдигна я нагоре и пъхна ръце под нея, за да докосне голата му кожа..
Устните му погалиха гърдите й през тъканта на пуловера. Задъхана, тя промълви:
— Бих могла да те убия заради това, което ми причиняваш.
— Кое? Това ли? — Той потърка устни около зърната й.
— Не — дрезгаво изрече тя. — За това, че те желая толкова много, макар да зная, че не мога да те притежавам.
Той продължи да я целува през пуловера, докато с едната си ръка разкопчаваше дънките й. Свали ципа и пъхна ръката си вътре.
— Искаше ми се да бе станало.
— Кое? Кое да бе станало?
Той постави ръката си върху корема й.
— Бебето.
Сейдж рязко пое глътка леденостуден въздух и остана неподвижна в прегръдката му.
— Не ме лъжи, Харлан Бойд. Щеше да избягаш като уплашен заек.
Той присви едното си око, сякаш обмисляше думите й.
— Не. Струва ми се, че това щеше да бъде една дяволски добра причина, за да остана. — Той погледна към привлекателното лице и разрешената й коса. — Не че ти самата не си достатъчно основателна причина, Сейдж — додаде с дрезгав и напрегнат глас.
— Зная, че си имал много жени. Изоставял си ги, без да ти мигне окото. — Пръстите й сграбчиха снопче косъмчета на гърдите му и опънаха с все сила. — Със Сейдж Тайлър обаче няма да ти е толкова лесно. Ще ти бъде много трудно да я изоставиш, и още по-трудно да я забравиш.
— Права си. — Пръстите му проникнаха по-навътре, а тя бе топла и влажна и той мрачно додаде. — Дяволски трудно е да те напусне човек. А да те забрави е просто невъзможно.
Зачервени, възбудени и премръзнали от вятъра, те пристигнаха в къщата в момента, в който всички останали тъкмо влизаха в трапезарията. Сейдж мигновено се озова в прегръдките на Лори.
— О, радвам се, че изглеждаш толкова добре. Не е ли чудесна, Пат?
— Разбира се, че е. Това си е пак предишната Сейдж.
Лори леко се отдръпна от дъщеря си и се вгледа в лицето й.
— Най-накрая отново си възвърна блясъка в очите и руменината по бузите. Не знам с какво точно си се занимавала, но мисля, че ти се е отразило добре.
— Ами, просто работих много упорито. А и освен това отидох да извикам Харлан, но в крака на коня се заби някакво камъче. Докарахме го дотук с пикапа на Харлан. Заради него пътувахме с отворени прозорци. Когато се прибрахме, трябваше най-напред да се погрижим за коня. — Тя млъкна, за да си поеме дъх. — Добре дошли у дома, мамо, Пат. Как мина меденият ви месец?
Чейс, който през цялото време бе наблюдавал внимателно сестра си и Харлан, отклони поглед към Лъки, който също ги гледаше със зле прикрита подозрителност.
— Сложихме ребърцата в кухнята, за да не изстинат — каза Чейс. — Ще отида да ги донеса.
— Ще ти помогна. — Лъки инструктира Девон да настани всички по местата им и излезе след брат си.
Когато останаха сами в кухнята, Чейс мълчаливо вдигна вежди и въпросително изгледа брат си.
Лъки мрачно кимна.
— Обичам те, Сейдж!
Тя рязко отвори очи и почувства нечия ръка, която затисна устата й. В първия момент се паникьоса, а след това разпозна Харлан, който се бе надвесил над нея.
Опита се да го попита какво, по дяволите, търси посред нощ в стаята й. Ръката му притискаше устата й и думите й прозвучаха като неразбираема какофония от неясни срички.
— Шшт! Ако Лъки ме хване тук с ръка върху устата ти, първо ще ме одере жив, а след това ще задава въпроси. — Тя яростно заклати глава нагоре-надолу. — Добре, стой мирна и слушай. — Той легна до нея, но не свали ръка от устата й. — Чу ли ме какво ти казах? Обичам те, Сейдж! Ти си дяволски проклета. Твърдоглава. Припряна. Разглезена хлапачка. Че и лъжкиня на всичкото отгоре. — Тя го изгледа с убийствена ярост. Той се усмихна и зъбите му проблеснаха в тъмнината. — Но ти си също така дяволски забавна, вълнуваща и непредсказуема. Целувките ти са като на високо платена проститутка, а шоколадовите сладки, които опече за вечеря, не бяха никак лоши. Това, което се опитвам да те попитам, е, че ако — а това ако е много голямо, — ако те помоля да се омъжиш за мен, ще се съгласиш ли?