Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Остана малко изненадан. Очакваше малка яхта с кабина, докато пред него бе моторна лодка, по-скоро скутер. Когато беше дете, имаха такава на Мексиканския залив. На двамата с Фернандо им беше забранено да изкарват сами моторната яхта „Крис Крафт“ — но те, разбира се, не слушаха — тъй като дядо им мислеше, че е опасно, когато са сред океана.
Тази бе направена от махагон и имаше две пътнически отделения, едно в предната и едно в задната част, а двигателят се намираше между тях. В предната кабина бе контролният пулт и рул, който приличаше на автомобилно кормило. В задната се виждаха кожени седалки за трима с нисък стъклен параван, който трябваше да пази пътниците от пръските вода, но така и не успяваше.
Мъжът, застанал на кея, го насочи.
— Настанете се на задната седалка, mi coronel. За да запазите равновесие.
— Благодаря — отвърна Кастило, притисна кученцето до гърдите си, качи се в лодката и се настани. Макс скочи без всякакво усилие на борда, огледа отпред, след това се върна и седна до Кастило.
Остави кутрето на пода. Така и не се сети да донесе вестник или някоя от хавлиените кърпи с монограм от „Лао Лао“.
Мъжът развърза лодката, скочи на борда и яхтата се заклати. Приклекна до Кастило и му подаде мобилен телефон.
— Знам, че полковникът сигурно ви е казал, mi coronel, но със седем избирате моя телефон, а четири е за полковника.
Мунц не му бе казал нищо.
— Благодаря — кимна Чарли.
— Ще ви откарам до кея. След това нямате нужда от помощта ми, нали?
— Да.
— Ще се дръпна от прожекторите, които, ако не се включат, когато приближим към кея, ще светнат, щом слезете. Има датчици за движение.
— Добре.
— Има кабинка за охраната, обикновено пази само един човек в края на кея.
Кастило благодари отново и се постара да не се изпусне със: „Знам. Това не е първото ми посещение в «Каринхол».“
Мъжът излази на ръце и колене до предната кабина. Кастило чу и усети вибрациите, когато перките се завъртяха.
Трийсет секунди по-късно моторът изрева и Кастило усети как лодката потегля. След десет секунди лицето му бе обляно в пръски вода. Макс се просна на пода до кутрето, а Кастило се опита да се сниши зад стъклото.
Моторната лодка намали и почти спря толкова неочаквано, колкото и когато тръгна.
Кастило надигна глава и забеляза мъждукаща светлина, когато наближиха кея. Хвана кученцето за гънка на кожата на врата и се изправи.
Мъжът акостира умело и задържа моторницата достатъчно дълго, за да скочи Кастило на брега. Щом Макс се озова до него, човекът даде газ и пое навътре в езерото.
Чарли едва бе нагласил скимтящото кученце в ръката си, когато прожекторите блеснаха.
Трябваха му двайсетина секунди, за да се адаптират очите му.
На двайсетина метра от него, полуприведен, някакъв мъж стискаше „Узи“ и напредваше бавно. Застаналият между тях Макс ръмжеше с настръхнала козина.
Мъжът се прицели.
— Ако застреляш кучето — предупреди Кастило на испански, — ще умреш!
Повтори същото и на руски, след това и трети път на унгарски:
— Свали оръжието! — прозвуча заповеднически глас на унгарски.
Кастило едва сега забеляза втория мъж, който също стискаше „Узи“.
— Здрасти, Янош — провикна се Кастило на унгарски към бодигарда на Александър Певснер. — Какво търсиш тук?
Янош закрачи към тях и Чарли нареди на унгарски.
— Долу Макс! Седни!
Макс се подчини, макар че така и не спря да ръмжи.
Янош се огледа.
— Сам ли си? — попита той, след това продължи, без да дочака отговора: — Значи не водиш червенокосата?
— Ти видя ли я, Янош?
— Той не те очаква — обясни бодигардът, след това се поправи: — Не очакваше да те види.
— Знае не по-зле от мен, че животът е пълен с изненади — отвърна Чарли.
Янош му даде знак да го последва. Бяха по средата на кея, когато прожекторите угаснаха и вместо тях заблестяха малки лампи, които осветиха пътеката.
— Добре ли си вече, подполковник? — попита тихо Янош.
— Още ме боли, когато седя — отвърна честно Кастило. — Кракът ми обаче е добре.
— Жената казва, че сега си имам цип. — Янош посочи от кръста си към подмишницата. Помълча за кратко и добави: — Така и не ти благодарих, подполковник, така че, благодаря.
— Пак заповядай, Янош.
Чисто нов джип „Вранглер“, сякаш току-що изкаран от автосалона, чакаше в края на кея. Зад волана седеше шофьор. Макс скочи на предната седалка и зачака.
— Отзад, Макс — нареди Кастило.
Макс се подчини с неприкрито нежелание едва след като стопанинът му повтори командата три пъти.
— Ще ме ухапе ли, ако седна отзад? — попита Янош.