Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
Или по-скоро се страхуваш от онова, към което ще доведе ухажването — любов, връзка и най-страшното от всичко — секс? — обади се гласът от тъмните ъгли на съзнанието й.
На кого му пука? — помисли Дебора, изтръпвайки от мисълта, сякаш можеше да я екзекутира като с електричество. — Да речем само, че мразя ухажването и да спрем дотук, а?
Решително избра една лятна рокля, достатъчно делова, за да подхожда за посещението й в лабораторията, и същевременно загатваше за известна небрежна елегантност, сякаш я беше грабнала от закачалката, без да се замисля.
Тръгна към колата, без да поглежда отражението си в огледалото.
Кантората на Калвин беше в една нагорещена кула със синкави стъкла. Намираше се срещу стар парк в един от най-скъпите квартали на града, където цените на земята бяха започнали да съперничат на тези в Бостън и Ню Йорк. Дебора обикновено не се смайваше от такива неща. Смяташе, че административният разкош е предизвикателство към професията и нейните ценности, но се обърка от удоволствието, което изпита, когато видя как Калвин излиза усмихнат през луксозните врати от тъмно стъкло. Той напълно се вместваше в изчистените, изящни линии на постройката.
— Страхотно място — отбеляза тя, когато потеглиха.
Калвин сви рамене.
— Вътре е мрачно и няма достатъчно асансьори, но е удобно, защото живея точно зад ъгъла.
Дебора се усмихна, мина през кръстовището и се отправи към магистралата на север, като се питаше дали това е встъпление към покана.
Те се движиха четиридесет минути по магистрала 85 и после се отклониха по шосето за Атина. Бъбреха за книги, филми и кулинария, без да споменават Ричард, нито повода за пътуването. Градът ги изненада, появявайки се неочаквано след километри борови гори. Преди шест месеца Дебора беше идвала тук на университетски симпозиум и още пазеше картата на района. Погледна я бегло и веднага намери пътя за Центъра за приложни изотопни изследвания.
Тъй като беше лято, в сградата липсваше оживлението на студентите, но освен че извършваше научни изследвания, ЦПИИ се занимаваше и с търговска дейност. На рецепцията Дебора потвърди, че предварително е уговорила среща, и че носят проба за изследване. Добави, че се интересуват само от датиране по радиовъглеродния метод. Усмихна се на Калвин, докато служителката предаваше искането им на лабораторията, и той отвърна на усмивката й, макар и малко нервно.
— Не разбирам. Имаш проба?
— Не са човешки останки. Ще ги избудалкаме.
Лаборантът, който излезе да ги посрещне, беше млад мъж с жълтеникава кожа и грижливо подстригана брада. Трудно можеше да се определи произходът му, но говореше без акцент.
— Аз съм доктор Керем. Моля, елате с мен. Носите ли пробата?
Дебора извади запушена епруветка, която съдържаше част от дърво, малко по-голяма от треска.
— Достатъчно ли е? — попита Калвин и тя го погледна.
— Напълно — отвърна доктор Керем. — И трябва да се подготви?
— Да, ако обичате — отговори Дебора. — Смятаме, че е парче от испански галеон от шестнадесети век, но трябва да бъдем сигурни.
Доктор Керем ги заведе в просторно помещение, осветено от неонови лампи и изпълнено с приглушеното бръмчене от постоянния пулс на електричеството.
— Тук ли ще бъдат направени изследванията? — попита Дебора.
Залата беше пълна с командни табла, метални цилиндри, озадачаващи сложни апарати и километри разноцветни кабели, поставени в сини телени клетки. Керем неочаквано се усмихна широко и гордо, сякаш му бяха направили комплимент.
— Най-добрият в страната електростатичен спектрометър за ускорение на частици 1.5SDH-1 — обясни той. — Очаквахте, че ще е по-голям, нали?
— Да — отвърна Дебора, като реши, че това е желаният отговор.
— Петстотин киловата — все още сияещ, добави Керем. — Прави точен анализ на въглеродните изотопи в изключително ниски нива на концентрация — една частица на един квадрилион. Този малък красавец напълно си заслужава парите. Директно измерва броя на атомите на изотопа въглерод 14, затова могат да се използват микроскопични проби, съдържащи поне два милиграма въглерод. Точността на измерването е в границите на 0,5 процента. Чувствителността му е сравнима с теоретичните граници, които за въглерод 14 са четири граматома.