Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
— Какви други лабораторни изследвания има?
— Нито едно, което да е научно обосновано и което да даде неоспорими доказателства за произхода.
— Защо говорим всичко това, по дяволите? — попита Сернига.
— Другите предмети в колекцията могат да бъдат изследвани с въглеродно датиране — например керамиката. Не знаем какво още е имало в сандъка с маската. Ако съществуват други предмети от същия археологически обект, датирането им би изяснило автентичността на маската.
Дебора не спомена, че единственото нещо, което със сигурност може да бъде изследвано с въглеродно датиране, е всяка част от човешкото тяло, стояла в допир с маската. Ако в стаичката зад библиотеката наистина бе лежал самият Агамемнон, въглеродният анализ вероятно щеше да определи възрастта на тъканта с точност до плюс-минус стотина години. В миналото значителна част от тъканта трябваше да бъде унищожена в хода на изследването, затова археолозите не бяха склонни да го правят. Онзи, който унищожава нещо, за да открие нещо друго, се отклонява от пътя на разума — беше казал някой. Спектрометричният анализ обаче беше променил всичко това. Апаратурата струваше милиони долари и само по-добре финансираните лаборатории можеха да получат резултати и от най-малкото парче анализиран материал.
Тези лаборатории, разбира се, бяха малко, и ако бяха поискали такова изследване, гърците щяха да имат ограничен брой възможности за избор в Съединените щати. За тяхно и за нейно щастие, Дебора знаеше, че на два часа път от Атланта има такава лаборатория.
54.
— Искате ли да ви закараме? — попита Сернига.
Предложението я свари неподготвена. Калвин стоеше до него и Дебора видя как бързо отмести очи. Агентът го беше изпреварил с поканата си и тъй като колата й все още беше на паркинга на Темпъл, освен ако не я беше взел „паякът“, тя не можа да измисли причина да откаже.
— Трябва да уредя документите на Тоня, преди да тръгна. Ще ми отнеме няколко минути — отговори Дебора, без да смее да погледне Калвин.
— Ще почакам — рече Сернига.
Дебора се усмихна насила и благодари, а после се обърна към бюрото си и многозначително взе да размества листовете отгоре.
— Тогава аз тръгвам — каза Калвин.
Дебора вдигна глава. За секунда очите им се срещнаха и изстенаха от безмълвно отчаяние.
— Добре — каза тя. — Предполагам, че ще се видим утре.
Не знаеше какво мисли той, нито беше сигурна в собствените си намерения, но Калвин очевидно беше разочарован от професионалното кавалерство на Сернига. Тя предположи, че това означава нещо.
— Да — отвърна той и се поколеба, сякаш се готвеше да добави още нещо, но се забави в нерешителност и когато Сернига го погледна, започна да отстъпва назад. Вратата се затвори зад него с категоричност, от която Дебора изпита желание да изкрещи.
— Нали искахте да говорите с чистачката?
— Да — съвземайки се, отговори тя. — Ей сега ще се върна.
Излезе от стаята колкото можа по-бързо. Калвин беше стигнал до вратата на фоайето. Тя го извика и той спря и се обърна.
— Какво става? — попита Калвин.
— Съжалявам, че трябва да… — Дебора посочи неопределено към кабинета.
— Няма проблем. Ще се видим утре.
— Да — отвърна тя и изведнъж се почувства глупава като хлапачка.
Той остана още малко в някакво изчакване. Горната част на тялото му леко се олюляваше, сякаш се колебаеше между противоречиви импулси. След това се усмихна примирено и се дръпна назад.
— До утре.
— Ще чакам с нетърпение — отговори Дебора, без да е сигурна какво точно иска да каже.
Тоня беше в кухнята и изцеждаше парцала в мивката. Когато видя, че Дебора влиза, тя бързо се приближи до нея, погледна над рамото й и затвори вратата.
— Хей — каза чернокожата жена и я прегърна. — Как си?
— Добре. Само съм уморена.
— Естествено. — Изражението на Тоня беше като на загрижена приятелка и Дебора се зачуди на факта, че обтегнатите им отношения се бяха променили неузнаваемо от срещата им в Микени. — Извинявай за държането ми преди. Нали не им каза, че ме видя там?
— Не.
— Слава богу.
— Защо? Знаела си, че Сернига е от ФБР, нали?
— Да. Той ми го каза веднага щом се върнах, сякаш да ме стресне и да ме накара да споделя всичките си тайни. Не му повярвах и се обадих да проверя. Наистина е агент на ФБР. Но защо ФБР разследват случая? Няма логика.