Последната енциклопедия
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната енциклопедия». Краткое содержание книги:
Накрая се предаде и седна на пейката, като подви крака, докато не се закрепи в поза лотос с гръб към стената. Коленете и голяма част от краката му стърчаха напред във въздуха, ала в това положение центърът на тежестта му беше по-близо до ръба на пейката откъм стената зад него, така че можеше да се отпусне, без да падне. Небрежно отпусна ръце върху бедрата си и леко преви рамене, така че на страничния наблюдател да му се стори, че тая поза не е съзнателно упражнявана, а привична. После освободи ума си да се рее свободно. За броени секунди килията около него се стопи и той заспа…
Вратата на килията се отвори рязко и ги събуди. Докато пазачът влезе през отворената врата, Хал вече беше на крака и с крайчеца на окото си забеляза, че Джейсън също е станал.
— Така-а — проточи глас влезлият мъж. Той беше кльощав и висок — макар и не тъй висок, колкото Хал — със студено грубо лице и капитански нашивки на черната милиционерска униформа. — Вън!
Те се подчиниха. Тялото на Хал все още беше вдървено от съня, ала умът му, задействан право на пета скорост, жужеше. Той избягваше да поглежда към Джейсън, за да се преструва, че не е говорил с него и че още не са се запознали, и забеляза, че той също не го поглеждаше. Щом се озоваха в коридора, ги подкараха обратно натам, откъдето Хал помнеше, че са ги довели.
— Къде отиваме? — запита Джейсън.
— Млъкни! — меко каза капитанът, без да го погледне и без да промени изражението си. — Иначе, когато всичко туй свърши, ще те увеся на китките ти за час-два, ренегатско пале.
Джейсън не отвърна нищо. Минаха през няколко коридора и се качиха в един товарен асансьор, който ги отведе отново в представителната част от сградата. Пазачът им ги накара да се присъединят към група от двайсетина затворници като тях, които чакаха отвън до отворените врати на една зала с подиум от едната страна, маса върху подиума и свободно място пред масата. На един пилон, закрепен отвесно на подиума висеше знамето на Обединените секти — бял кръст на черен фон.
Капитанът ги остави при другите затворници и мина няколко крачки встрани, за да поговори с петима други милиционери, които изпълняваха ролята на охрана. Времето си минаваше, а офицерът, охраната и затворниците стояха все така.
Най-после по лъснатия под на коридора се чуха стъпки, които отекваха иззад завоя към коридора по-нататък и три фигури свиха зад ъгъла към тях. За секунда дъхът на Хал замря. Двамина бяха мъже в обикновени делови костюми — почти сигурно местни чиновници. Ала мъжът помежду тях, който бе и доста по-висок, бе самият Блейс Аренс.
Докато приближаваше, Блейс обгърна с поглед всички затворници, като очите му за секунда се спряха на Хал, но не за по-дълго, отколкото би могло да се очаква заради това, че Хал очевидно беше най-високият от групата. Блейс сви към вратата, като поклати глава към двамата си придружители.
— Глупаво — им рече той, точно когато мина на една ръка разстояние от Хал. — Много глупаво! Да не си въобразявате, че съм човек, който ще се впечатли от онова, което сте събрали от улиците. Може би, като някакъв примитивен вожд ще се забавлявам с държавни екзекуции или публични мъчения? Такива неща само разпиляват енергията. Аз ще ви покажа как да работите. Доведете ги тук.
Охраната вече се бе раздвижила в отговор, преди единият от дошлите с Блейс да се обърне и да направи знак на офицера от милицията. Хал и останалите бяха изтикани като стадо в залата и строени в три редици с лице към подиума, където двамата мъже сега седяха зад масата, а самият Блейс беше наполовина седнал, наполовина излегнал се на оттатъшния й край. Като компенсация за тази свободна поза той оставяше впечатление на елегантна властност.
При появата на Блейс, Хал почувства хладина в стомаха си и сега това усещане нарастваше и го обземаше целия. Тъй като бе защитаван и закрилян цял живот, той бе израснал без дори да познава онзи страх, който стисва гърдите и лишава от сила крайниците. После изневиделица се беше сблъскал за пръв път със смъртта и с тоя страх. Сега рефлексът създаден от оня момент се бе задействал от втория му сблъсък с високата властна фигура на подиума пред него.
Не се боеше от дружествените власти, които го държаха като затворник. Умът му отчиташе факта, че те са само хора, а Хал бе дълбоко убеден в принципа, че всеки проблем, свързан с човешките взаимоотношения, има практическо решение и то може да бъде открито от всеки, който си даде труд да го потърси. Само че гледката на изправения срещу него Блейс го изправяше пред едно същество, което беше разрушило самите опорни стълбове на собствената му вселена. Хал усети парализиращия страх, който се разпростираше все повече, и разумната му част разбра, че щом веднъж страхът го овладее напълно, той сам ще се хвърли към неизбежността, която ще последва това, че Блейс ще го разпознае — само и само за да свърши всичко.