Последната енциклопедия

Хал се колеба само част от секундата. На пръв поглед нямаше никакво основание един дружественик да не отговори на подобен въпрос утвърдително, независимо че онова, което другият има предвид, би могло да се нуждае от много обяснения.

— Да — отвърна с пръсти той и зачака за просветление от страна на Джейсън.

— Аз също — каза Джейсън. — Горе главата, братко, развесели се. Не мисля, че ония, дето ни държат тук, имат каквато и да било представа, че търсят точно нас. Тази гонитба на вещици, в която ни въвлякоха, е само част от напъните на целия град да се докарат в очите на едно от онези Белиалови4 изчадия, което е пристигнало тук на посещение.

— Посещение? — Оформи буква по буква Хал.

При последните думи на младежа, Хал се беше напрегнал, а сега за пръв път усети в стомаха си някаква хладна болка. Изразът „Белиалови изчадия“ бяха същите думи, които Авдий използваше, за да опише Другите. Беше прекалено пресилено да си представи, че Другите, които го търсеха на Коби, са проследили пътя на бягството му и са го засекли тук, в Крепост. Но ако се предположи, че наистина са го проследили, то това трябваше да стане с някой космически кораб, пилотиран от човек, по-склонен да поема рисковете на фазовия преход от щатния капитан на търговския кораб, за да може да стигне до града ден-два преди самия Хал.

— Така разправят — отвърна Джейсън с безмълвно движещи се устни.

— Кога е пристигнал тук?

Очите на Джейсън изгледаха Хал с любопитство.

— Значи си чул и знаеш, че е мъж, а не жена?

— Аз… — И Хал се възползва от предимството, че не познава добре езика на знаците, за да прикрие грешката си, — предположих, че те вероятно ще изпратят някой мъж в един град на Новата вяра, като този.

— Може би точно това е било съображението им. Във всеки случай той изглежда е тук, в Крепост от по-малко от двадесет стандартни часа. — Джейсън се усмихна неочаквано. — Мен ме бива да подлъгвам следователите да ми казват разни неща, докато ме разпитват. Доста понаучих. Каквито са си подмазвачи, му казват Великия учител; и са планирали да му се подмажат, като му предложат няколко хора на вярата като жертвоприношение по случай пристигането му.

— При това положение защо да се развеселявам? — попита Хал. — Това не ми звучи добре.

— Ами защото те няма как да бъдат сигурни, разбира се — отвърна Джейсън. — В крайна сметка, ако не се чувстват сигурни, те няма да бързат да ни представят пред него, защото всичките са много страхливи. Подвиват опашки при самата мисъл, как ще ги презира, ако сбъркат. Така че ще разполагаме с време, през което може да избягаме… — Той погледна Хал почти весело. — Не ми ли вярваш? — запитаха устните му. — Не можеш да повярваш, че ще ти се доверя за туй, че ще избягам, просто ей така? Защо мислиш, братко, че се разкривам така пред теб?

— Не зная — отговори Хал.

— Защото случайно познавам Хауард Иманюелсън, чиито документи носиш ти. О, не много, но ние бяхме второкурсници в една и съща група в Самърсити, преди той да отпътува за Култис, за да се подготви да работи извън нашата планета. Освен това зная, че той отиде на Коби и умря там. Само че той беше от вярата и цялото му преместване от Хармония тук беше с цел да се очисти от подозрения, така че да може да се върне и да бъде полезен за нас там. Ти си се качил на борда на кораба от Коби с неговите документи. Освен това усвои говора с пръсти прекалено бърже, за да не си човек, който го е използвал цял живот — трябва да внимаваш за това, братко, докато си тук. Внимавай да не изглежда, че знаеш прекалено много или че учиш прекалено бърже. Дори някои от предателите на Бога имат акъл, за да съберат две и две. Сега ти ми кажи. Как е истинското ти име и каква е целта на идването ти тук?

Мозъкът на Хал препусна в галоп.

— Не мога — отвърна той. — Съжалявам.

Джейсън го гледа тъжно доста дълго.

— Ако ти не ми се доверяваш — рече той, — и аз няма да мога да ти се доверя повече. Ако не ми кажеш, няма да мога да те взема с мен, когато си тръгна оттук.

— Съжалявам — повторно отвърна Хал. — Нямам право да ти кажа.

Джейсън въздъхна.

— Така да бъде — каза той.

После стана, пресече килията и легна с гръб към стаята в същата поза, в която беше при влизането на Хал. Хал го гледа няколко минути, а после се опита да направи като него и да се опъне на пейката. Успехът му обаче не бе голям. Раменете му бяха твърде широки за тясната пейка и най-доброто, на което бе способен, беше лежейки да пази равновесие, което беше така несигурно, че и секундното отпускане би го изпратило на пода.