Триумфът на сукубата

Бях наясно, че ми беше звънял много пъти. Нарочно не вдигах телефона си.

— Съжалявам — казах на всички.

— Здрасти, Сет — каза Коди, потупвайки писателя по гърба. Вампирът и другите безсмъртни се разположиха в дневната ми, сякаш си бяха у дома. Отвърнах на хихикането и на небрежното им поведение със смразяващ поглед.

— Барове ли сте обикаляли?

— Да — отвърна гордо Хю. — И вие двамата трябваше да дойдете с нас.

— За щастие още не е късно — заяви Бастиен. Прекоси дневната и погледна с отвращение играта скрабъл. — Когато не отговори на обажданията ни, решихме да дойдем да ви поканим лично.

— Отиваме да играем билярд — обясни весело Коди, — в онова заведение в Белтаун. Трябва да дойдете — усмихна се съзаклятнически на Сет. — Джорджина е страшна на билярд.

— Тетида е добра във всичко — промърмори Сет автоматично. Езикът на тялото му говореше, че не се чувства удобно с толкова пияни безсмъртни в стаята. Освен това знаех, че не му се излиза.

— Съжалявам, момчета. Вече излизахме. Ще останем тук.

Това предизвика остри забележки и разочаровани подмятания.

— О, хайде! — примоли ми се Хю, опитвайки се да привлече вниманието на Обри с котешка играчка. Тя не му се върза и изсъска. — Обслужването винаги е по-добро, когато си с нас.

— И без това — добави Бастиен заядливо — няма да правите нищо интересно. Трябва да сте ни благодарни, че дойдохме. Предлагаме ви нещо. _Нещо, което иначе нямаше как да получите._

Запазих спокойствие, но ми се стори, че другите доловиха внезапното напрежение във въздуха.

— Съжалявам — повторих. — Оставаме тук. Можете да постоите още малко, но после ще ви изгоня. Ще правим каквото ние решим.

— Не знаех, че изобщо правите нещо — промърмори Бастиен толкова тихо, че само аз го чух. И може би и вампирите с техния свръхчувствителен слух.

— Имаш ли нещо за пиене? — попита Питър, насърчавайки ме да се проявя като добра домакиня.

С инкуба все още се гледахме в битка на волите ни.

— Да. Тъкмо купих шест бутилки «Смирноф айс».

— О — каза Коди. — Идеално.

Двамата с Хю нападнаха хладилника и раздадоха по една на всички, освен на Сет и на мен. Ние отказахме да пием. Другите се настаниха удобно и се впуснаха в празни приказки, но аз, Бастиен и Сет останахме встрани. Сет мълчеше, защото винаги мълчеше при такива събирания. С Бастиен мълчахме, защото бяхме ядосани един на друг.

Извиних се и отидох до тоалетната; Бастиен ме чакаше пред вратата, когато излязох.

— Алкохолът просто минава през теб, а? — попитах и се опитах да мина покрай него.

Той застана на пътя ми и ме притисна към стената.

— Какво ти става, по дяволите? — попита тихо той.

— Нищо. Пусни ме.