Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— И къде отиде?
— Не зная. Напусна Първичен свят. Някъде надалече. А когато се върна… умът му… бе мъртъв.
Синд знаеше какво означава това. Грб’чевите бяха единствените разумни същества, създадени от симбиоза. Телата им — огромни и красиви творения — произхождаха от стара и тайнствена раса. „Мозъците“ им бяха резултат от въздействието на един вирус, който се настаняваше в една от кухините на черепа им. И предизвикваше появата на невероятен интелект.
Проклятието на грб’чевите бе, че този „мозък“ имаше живот най-много 126 години. Кайс бе един от малкото грб’чеви, живели няколко години по-дълго. Трагичното бе, че тялото продължаваше да съществува още поне стотина години.
Синд бе виждала доста от тези живи мъртъвци да се скитат по улиците на родния свят на грб’чевите. Постоянни и ужасяващи примери за това, което очакваше всеки член на тази раса.
Синд посочи терминала.
— През онези последни дни не се ли опита да разбереш с какво се е занимавал Кайс?
Лагут се поколеба, сетне поклати тъжно глава.
— Не съм храбър човек — призна. — Ако не сте забелязали, живея в постоянен страх, очаквайки някой като вас… или дори по-лош… да ме намери. Ето защо… отчаяно се опитвах да разбера с какво се занимава Кайс… но така и не открих нищо.
Зад вратата се чу шум, ръката на Синд се плъзна към мястото, където държеше оръжието.
— Не се плашете — обади се Лагут. — Той само иска да го нахраним.
Синд повдигна вежди.
— Кой иска да го нахраните?
— Сър Кайс, разбира се — отвърна Лагут. — Желаете ли да се срещнете с него?
— Той е тук? — попита изумено Синд.
— Защо не? За него този дом не е по-лош от всеки друг. Изкарват го на паша, ако може така да се каже. Като някое животно за разплод. Осигурено му е всичко, което би искал. — Той се надигна. — А сега трябва да отида да го нахраня. Не е редно да го оставя да чака.
Синд го последва в съседното помещение.
Това бе ярко осветена и приветлива стая, пълна с играчки и изрисувана, като че я обитаваше малко дете. Кайс се бе отпуснал в едно голямо кресло и се кискаше, втренчил поглед в екрана на телевизора. Вървеше детско предаване — дребни същества сновяха из студиото и си разменяха целувки.
Кайс видя Лагут.
— Гладен — рече.
— Не се безпокой. Ей сегичка ще ти дам нещо вкусно — обеща Лагут.
Синд неволно потрепери, докато гледаше как Лагут храни с лъжичка човека, който някога бе управлявал цяла Империя.
От устата на Кайс се стичаше каша. Той посочи към Синд.
— Коя е хубавелката?
— Твоя приятелка, дошла да те види, сър Кайс — отвърна Лагут.
Синд най-сетне се съвзе и се приближи към Кайс. Взе купичката от Лагут. Кайс я разглеждаше с ококорени очи и отвори уста. Синд започна да го храни. Той мляскаше шумно с устни. Оригна се и се изкиска.
— Направих смешно — рече.
— Много смешно — отвърна Синд. — Добро дете.
Кайс я потупа по ръката.
— Щастлив. Обичам щастлив.
— Не си ли щастлив винаги? — попита Синд.
Кайс кимна.
— Щастлив… винаги.
Синд се съвзе. Започна да осъзнава последствията.
— Какво ще стане, ако Императорът дойде, за да те вземе?
Очите на Кайс внезапно се изпълниха с ужас.
— Не. Не той. Не да вземе. Не искам ида друго място.
— Кое друго място? — попита Синд.
— Друго място — проплака Кайс. — Лошо място. Императорът там. Няма щастие.
— Оставете го — помоли я Лагут. — Нищо повече няма да ви каже. Не виждате ли колко е изплашен?
Кайс се бе свил на кълбо и хлипаше. Изглеждаше безпомощен в огромното кресло.
Синд обаче не се отказа.
— Какво има там? — попита тя. — Какво има на лошото място?
— Императорът.
— Друго какво?
Кайс изписка уплашено. Сетне отново захлипа.
— Завинаги — рече през сълзи. — Има завинаги.
— Виждате ли? — погледна я Лагут. — Говори само небивалици. Винаги е така, когато е изплашен. „Завинаги“. Все това „завинаги“.
Кайс кимна.
— Няма щастие завинаги. Няма щастие.