Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Направо да ти се прииска да им изпържиш топките — кимна Мар.
Стен погледна към месото, което държеше.
— Съжалявам, момчета. Надявам се, не сте забравили, че пристигат тук, за да се присъединят към една добра кауза.
— А сега ще трябва да намерим и храна за умовете им — обяви Мар.
Стен оглеждаше със съмнение купчината пилешко месо, което бе разфасовал със сатъра.
— Мозъчна сила от пилешко? Сигурно се майтапите.
— Глупави животинки, вярно — призна Сен. — Но са толкова натрапчиви. Особено когато са пълнени и добре подправени. Виждаш ли как търпеливо очакват да бъдат мариновани?
— Като загиновите? — предположи Стен.
— Чудесно, Стен, скъпи. Започваш да схващаш идеята — одобри Мар. — В този момент би трябвало и нашите нови приятели да са готови да приемат предизвикателството на един съюз.
— Тази рецепта не е ли от Ямайка? — попита Стен — Един от старите земни острови. Място, където хората са пиели разводнен алкохол под тънки чадърчета на плажа.
Мар въздъхна.
— И това ли знаеш? Всъщност не ни ли свършват чистите тигани?
— Няма да се измъкнете толкова лесно този път — заяви спокойно Стен. — Оставам тук, докато видя как го правите.
— В кухнята — погледна го Мар — само на майстор готвача се позволява да бъде остроумен. Миячите на тигани и тенджери трябва да се смеят на шегите му и да възхваляват неговия гений. А през останалото време да търкат пода и посудата.
— И в никакъв случай не се правят на хитри — добави Сен.
— Обещавам повече да не се повтаря — сведе поглед Стен.
— Той наистина не е чак толкова умен — захили се Сен.
— Много добре — кимна Мар. — Тогава може да остане, но ако обещае да си държи езика зад зъбите.
— Хм — изсумтя Стен, стиснал устни.
— Всъщност с тази рецепта може да се справи дори мияч на чинии, при това от първия път — обяви Мар. — Само вкусът й изглежда сложен.
Той натисна едно копче и върху масата се показа смесител. Нарязаните съставки се изсипаха вътре и машината се завъртя.
— А сега подправките — обясни Мар. — Това е нещо като котва, използват се пет супени лъжици на всяко кило месо. Заедно с по една чаена лъжичка индийско орехче, канела, сол и пипер.
Той изсипа подправките в машината и отново натисна копчето. Докато тя се въртеше, започна да налива мазнина.
— Разтопено фъстъчено масло — поясни Мар. — Само колкото да се слепят съставките.
След не повече от минута ястието беше готово. Стен го гледаше с недоверие.
— Тази лепкава съставка — съобщи Мар — трябва да се намаже върху месото. И това е работа на мияча.
— Истина е — потвърди Сен. — Майстор-готвачът никога не се занимава с подобни неща.
Стен изпръхтя недоволно, но се зае да разнася равномерно марината върху пилешкото. Всъщност нямаше нищо против. Благоуханието бе невероятно. Устата му се изпълни със слюнка, докато си представяше какво ще се получи, след като пилешкото премине през скарата.
В ъгъла Мар и Сен спореха за предимствата и недостатъците на ядките в ливанския пилаф. Наоколо бе пълно с димящи тенджери с ароматна храна.
Той усети как се отпуска.
Всъщност нямаше нищо против да е мияч на съдове, вместо Герой на революцията.
Мар и Сен поглеждаха към грейналото му лице.
— Мислиш ли, че е готов? — прошепна Мар.
— Абсолютно — потвърди Сен. — Не бих искал да се тупам по рамото, но това е една от най-добрите работи, които сме свършвали някога.
— Съществата не разбират — рече Мар, — че първата и единствена тайна на тържествената вечеря е да се подготви домакинът.
— Малко кухненско вълшебство — кимна Сен. — Всеки път се получава.
Водачката на загиновите забоде за пореден път вилица във вкусното ястие пред нея. Гледаше го, сякаш се питаше дали тялото й може да побере още. Вилицата продължи обратния си път и хапката изчезна в устата й.
Тя затвори очи. Истинска скулптура на наслаждението. Вкуси. Хммм.
Когато ги отвори, Стен й се усмихваше.
— Пъррр — оригна се тя. — Извинете, но просто не мога да побера повече.
— Мисля, че нашият майстор готвач е готов да ви прости — кимна Стен. — Доста се постарахте.
Той огледа залата. Мар и Сен бяха преобразили мрачното борско помещение в истинско чудо с множество цветя и приглушени светлини.