Сексът и комунизмът
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 978-619-164-140-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът». Краткое содержание книги:
разказва за невъзможната любов между два елита - комунистическия и този от преди 9 септември 1944 г., както и за бруталното сексуално съзряване на една тийнейджърка по време на социализма.
„Това, което Лола иска, Лола получава“ е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много - то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива - всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
- Стига си пушила, мойто момиче, ще ставаш майка.
Лола го погледна ядосано и грабна цигарата си обратно.
- Когато тръгна да ставам майка, специално ще ти се обадя да не ми даваш да пуша. Ако обичаш, не ми казвай как да живея.
Наско се засмя доволно.
- Ядосана си още по-сладка! - И пак й я взе.
- Абе престани, бе, дразниш ме!
Лола му обърна гръб, извади друга цигара и я запали, гълтайки дълбоко дима. Той посегна уж да махне косата й от рамото й, но ръката му се задържа по-дълго на врата й и се плъзна по гърба й. Лола се вбеси.
- Наско, дръж се прилично, ще кажа на Васил!
Той прихна подигравателно.
- Миличка, май разчиташ на Васил повече, отколкото трябва. Той все пак е женен.
Лола се вцепени, това й дойде като гръм от ясно небе. Значи беше вярно! Толкова беше стресната от новината, че не можа нищо да каже, само дръпна силно от цигарата няколко пъти.
- И никога няма да остави жена си заради теб. Пускаме го да ходи при нея в Италия само защото е наше момче. Така че, ако си правиш някакви планове с него, да не кажеш, че не съм те предупредил. Той е повече от женен, има и задачи за изпълняване. Казвам ти всичко това, защото ми е жал за теб, хубаво и умно момиче си, не си губи времето.
Сложи ръка на рамото й загрижено, защото видя, че беше пребледняла.
- Добре ли си? Айде сега, ще пострадаш, ще ти мине, пък като се прибереш в София, ще те водя да пием по едно в Панорамата на Японския.
Лола махна ръката му с рязък жест, стана, навлече фланелката си, събра кърпата, напъха я в чантата и бързо тръгна, за да не види Наско, че плаче.
В квартирата обаче я чакаха още лоши новини. Маруся беше успяла да разбере от нейна позната от Киноцентъра, че Васил Тенев снима в Созопол, и й дадоха телефона на режисьора на продукцията, който пък се оказа братовчед на Орлин Колев. Той я чакаше с хазяйката й, за да й съобщят новината за смъртта на баба й. Краката на Лола се подкосиха, разтрепери се и избухна в ридания в прегръдката на леля Фанка. Трябваше обаче да се стегне и да вземе единствения рейс за София, който тръгваше след два часа. Не можеше да повярва, че баба й вече я нямаше. Започна да събира багажа си, но не можа да намери една своя любима фланелка. Май я беше дала на Васил да я носи. Започна да рови в сака му и попадна на паспорта му. Защо не го беше направила по-рано, щеше да си спести поне тези лоши новини, но всичко изглеждаше толкова хубаво и перфектно между тях. На втората страница пишеше „женен“. Жена му се казваше Джулиана. Върна паспорта обратно в сака му. Беше се правила, че не знае, че не подозира нищо, беше успяла напълно да убеди себе си, че всичко беше точно, защото месеци наред около него нямаше друга жена освен нея. А той беше обикновен лъжец, който се преструваше, че му пука за нея. Защо беше толкова глупава!?
Но най-страшното не беше, че всичко между нея и Васил беше свършено, или, че баба й беше починала. Тя имаше хубава новина, която трябваше да сподели с Анастасия, а после и с Васил, а сега не можеше да каже на никого. Мензисът й беше закъснял с няколко седмици, явно беше бременна. В корема й отново растеше дете, което нямаше да се роди. С цялата си наивност помисли, че може би все пак трябваше да каже на Васил. Може би все пак Наско беше наговорил тези неща от завист и злоба и бракът му не беше реален.
Преди да тръгне, Лола написа на една страничка писмо, в което споделяше с любимия си колко го обича и че сега, след смъртта на баба й, тя няма никой друг на света, освен него, и че е бременна с тяхното дете. Надяваше се по детски, че тази новина ще го зарадва. За нея любовта беше спасение от заобикалящия я ужас, беше истинска, може би все пак и той я обичаше. Остави писмото на леглото и тръгна за София.
58.
Погребението на Анастасия мина. Лола се чувстваше така, сякаш Вселената се беше отдръпнала от нея и я беше оставила в някаква пустиня, която нямаше нито начало, нито край. Маруся се държеше много нежно, опитваше по всякакъв начин да пробие стената между себе си и дъщеря си. Настоя Лола да дойде поне за една вечер да спи у тях, имаше прекрасна стая, обзаведена специално за нея, в която щеше да се чувства добре. Неочаквано за Маруся, Лола се съгласи.
Вечерта тримата с Орлин Колев седнаха да вечерят за пръв път заедно. Маруся беше изключително щастлива и превъзбудена, че е с детето си. Стараеше се да не бъде прекалено весела, за да не обиди скръбта й, но всеки път, когато минеше покрай Лола, я прегръщаше и целуваше. Лола беше в пълен ступор и приемаше обичта на майка си без раздразнение. Само тя й беше останала.