Сексът и комунизмът
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 978-619-164-140-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът». Краткое содержание книги:
разказва за невъзможната любов между два елита - комунистическия и този от преди 9 септември 1944 г., както и за бруталното сексуално съзряване на една тийнейджърка по време на социализма.
„Това, което Лола иска, Лола получава“ е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много - то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива - всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
Маруся вече ненавиждаше Анастасия. Обвиняваше я в съучастие в бягството на Стефан. Жестоката ирония на съдбата беше, че снаха й беше заживяла с най-големия им враг, човека, унищожил съпруга и семейството й, който не се беше поколебал да го направи отново, този път чрез Маруся. Анастасия знаеше, че той не й беше простил това, което се беше случило онази нощ преди почти четирийсет години. Той беше намерил начин завинаги да присъства в живота й чрез Маруся и беше победил във всичко, освен в едно. И заради това едно-единствено нещо, заради отмъстителната си мъжка неудовлетвореност, Орлин Колев стигна дотам, да предложи на Маруся да осинови Лола. Така щяха да бъдат отрязани всички връзки с това вражеско, дълбоко порочно семейство. Лола щеше да носи неговото име и по този начин щяха да се освободят от влиянието на Анастасия Карамихова над внучката й. Орлин Колев щеше да я вкара в правия път и да направи от нея човек.
Маруся постави въпроса пред Лола, която изпадна в такава истерия, че се наложи да викат „Бърза помощ“, за да й бият успокоителни. Слава богу, Колев не беше там. Ако беше чул и видял реакцията на Лола на предложението за осиновяване, щеше да забрани на Маруся да се вижда с дъщеря си.
Когато Анастасия научи от Лола за осиновяването, тя се обади на Маруся, за да я помоли да се вразуми и да не отнема единственото нещо, останало й от баща й - името му. Маруся я изслуша мълчаливо, попита я дали е свършила и й каза повече никога да не й се обажда.
Анастасия получи сърдечна криза, която скри от Лола. Внучката й се беше заключила в стаята си от две денонощия. От предписаните успокоителни беше в постоянен унес, позволяващ й да потъне в някакъв безцветен, безформен глух свят, в който нямаше нищо. Просто нищо и никой. Сиво, празно, необятно пространство, в което тя беше толкова малка и сама, че почти не съществуваше.
56.
Идеята на Орлин Колев да осинови внучката й уплаши Анастасия изключително много. Лола веднъж вече се беше опитала да приключи с живота си, колкото и спекулативно да изглеждаше. Никой не знаеше кога и дали щеше да се събере с баща си. Беше направила всичко, за което баба й я беше помолила, за да не настройва майка си и новия й мъж и те евентуално да я пуснат при Стефан, но с предложението за осиновяване и двете разбраха, че това никога няма да се случи. Колев и Маруся никога нямаше да я пуснат на Запад.
Лола се опитваше да избяга от действителността по единствения й възможен и познат начин - чрез любовта. Хвърли се във връзката си с Васил Тенев като алкохолик. Алкохолиците се опитват да утолят жажда, която никога не може да бъде утолена, така и „любовта“ на Лола не беше любов, а опит за забрава. Анастасия се надяваше, че този път внучката й ще бъде по-щастлива, но Лола не можеше да я излъже, беше ясно, че пропадаше все по-надолу.
Един ден Анастасия събра цялата си сила и самообладание и се обади на секретарката на Колев да поиска среща с него. Беше сигурна, че той няма да я приеме, но за нейна изненада й се обадиха обратно с насрочен час за следващия ден. Не каза нищо на Лола, защото не искаше да й дава напразни надежди, а и не искаше да разваля настроението й от неочакваната покана на Тенев да отидат за няколко дни до Созопол, където той снимаше филм. Лола замина усмихната за пръв път от много време и обяви на баба си мистериозно, че нещата може би се оправят поне малко, ще й каже, когато се прибере.
Анастасия прекара безсънна нощ. Извади старите албуми с детски снимки на Лола и изкара няколко от тях, на които беше особено сладка. Гледаше детските й очи и се молеше на Бог да върне щастието на внучката й. Прекара нощта в молитви и спомени. Върна се в онази нощ, в която беше пуснала Орлин Колев в леглото си, и знаеше, че е направила всичко по силите си, за да не го обиди. Знаеше и че въпреки това той никога не беше забравил не само мъжкия си крах, а и краха на бляновете, които имаше по нея. Силно се помоли на Господ да освободи Колев от омразата към нея, за да има шанс Лола да се събере с баща си.