Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мислите на Мат секнаха, когато косо отпред внезапно откри нежен проблясък на светлина между дърветата. Какво ли беше това? Лагерен огън ли?
А какво друго? Мат беше осъзнал, че неща от всекидневието като електрически крушки и джобни фенерчета вече не съществуваха в този свят. Но едно нещо си беше останало същото: Там, където нощта се осветяваше, най-често имаше хора!
Мат корегира посоката и същевременно потърси опипом Аруула, лекичко я разтърси. Младата варварка се сепна в дрямката си — и незабавно се събуди напълно. Отрано се беше научила, че всяко прекъсване на съня може да е свързано с някаква голяма опасност.
Матю задържа ръката си на рамото й.
— Всичко е наред — успокои я той. — Виждаш ли огъня? Посочи напред. — Да видим какво…
Не успя да довърши изречението. Защото в същия момент в далечината се разнесе вик, ясен и пронизителен, който заглуши дори ръмженето на мотора. Панически вик на жена!
Един вечен миг не се случи нищо. Всичко изглеждаше като вкаменено, дори и вятърът беше стихнал и всичките шумове бяха заглъхнали.
Тогава Ноона започна да крещи. Не силно и остро. Викът се надигаше на порции в гърлото й, за да излети след това от устните й. Приличаше на изстрел при старт.
Изведнъж на сцената настана оживление. Сякаш самият свят беше спрял да диша и сега отново си поемаше дъх и сърцето на всички неща биеше по-бързо и по-силно, отколкото преди.
Ларн се озова със скок между Ноона и чудовищното създание, за да прикрие спътницата си. Също и… нещото се раздвижи. Без обаче да се помръдне от мястото си. Приведе се, създаде впечатление като че ли се свива в себе си и все пак си остана огромно.
На пръв поглед човек можеше да си помисли, че някое от чепатите дървета, които ограждаха края на просеката, ненадейно се е събудило за живот. Кожата на вселяващото страх същество наподобяваше по структура и цвят тази на говедата. Под нея се изпъваха мускули като въжета, подобни на разкривени клони и коренища, толкова напращели, че нашарената с белези кожа изглеждаше сякаш ще се пукне под мощния им напън.
Самият Ларн не беше дребосък, напротив, беше един oi най-представителните младежи на своята орда. Но създанието, което сега стоеше насреща му, го превишаваше с почти две глави, макар че стоеше леко приведено напред и беше присвило глава към раменете си.
Тази глава…
Ларн трябваше да се овладее, за да не се ужаси. Защото главата на това същество беше онова, което предизвикваше най-силно неприятното чувство, макар и само бликащата от сила титанична фигура на другия да внушаваше страх. Защото тази глава, въпреки че чертите й бяха деформирани и обезобразени — без съмнение беше човешка!
До по-нататъшни наблюдения или дори до разсъждения Ларн не стигна. Защото съществото го нападна!
От място скочи върху Ларн. Дори и само силата, която имаше в краката му, трябваше да е огромна. Защото колосът долетя като почти безтегловен, светкавично бързо и с изпънати напред ръце и раззината паст, от която напираше някакво ръмжене, силно като че излизаше от сто гърла.
Но и Ларн беше бърз и в тази първа размяна на удари беше по-чевръст от противника си. Направи нещо като стъпки при танца степ, настрана, но с едно завъртане тикна оръжието си към противника и го накара да опита двете остриета. Едното мина през лицето на другия и остави дълга почти колкото пръст рана, другото улучи голото му рамо — и не направи почти нищо!
Сякаш Ларн беше ударил в скала. Мускулите и месото под кожата изглеждаха като от желязо.
За нищожен миг Ларн се подаде на тази изненада. Момент, който беше достатъчен за противника му. Изви се така бързо и гъвкаво, както човек не би очаквал от тромавата му фигура!
Макар Ларн да успя да вдигне оръжието и да замахне към нападателя с остриетата — наляво, надясно, наляво, — гигантът не обърна внимание на ударите, дори изглеждаше, че не ги усеща.
Юмрукът на другия беше голям колкото главата на Ларн. И когато полетя към него, видя му се още по-голям!
Когато го улучи точно в лицето, Ларн доби ужасяващото чувство, че главата му ще се откъсне от врата. Загуби почва под краката си, повдигна се и отхвръкна на два-три човешки ръста разстояние. Стовари се толкова силно, та си помисли, че ще се изпотрошат всичките му кокали. И нощта се спусна над него, подобно на течна чернота — макар и само колкото за времето на два удара на сърцето.