Исус е влюбен в мен
- Автор: Зафир Давид
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-19-7
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Исус е влюбен в мен». Краткое содержание книги:
ЗАБАВЛЕНИЕТО Е НАПЪЛНО ГАРАНТИРАНО
— Ката…
Отидох до нея, но тя стана и избяга, не можеше да ме погледне в очите. Понечих да хукна след нея, но Гавраил, който се беше приближил до, мен, ме задържа:
— Дай й време. Има нужда да осмисли нещата.
Кимнах, ангелът в оставка имаше право. Той също си спомняше за случилото се и застъпваше теорията, че всички, които са се докоснали до свръхестественото, никога няма да го забравят.
— Но… защо Бог отмени Страшния съд? — попитах го.
— Има само две обяснения — отговори Гавраил. — Или Бог отдавна е планирал всичко като един вид изпитание, както при Авраам и Йов…
— Авраам и Йов ли? — попитах.
— В крайна сметка Авраам не пожертвал сина си, макар да си е мислел, че волята на Бога е такава. Но после това се оказало само проверка на чистотата на сърцето му. А Йов, който понесъл цялата мъка, която Бог му изпратил, също само бил подложен от Всевишния на проверка. Най-накрая Господ го избавил от неговата ужасна болест и той отново можел да създаде семейство.
— Малко ми се губи връзката — казах объркано.
— Може би — каза Гавраил — Страшният съд и неговото пророкуване в Откровението на Йоан е само една химера, никога не е мислен сериозно, а само за да се разбере какъв е потенциала на човечеството. И този път избраният човек за проверката е не Авраам, не Йов, а ти, Мари.
Продължавах да не разбирам съвсем.
— Твоята любов възвърна вярата на Бог в хората.
Поех си дълбоко въздух, а Гавраил сякаш се подсмихна дяволито:
— Ах ти, героиня от Библията… кой да предположи?
Неговата теория, че всичко — Страшният съд, срещата ми с Йешуа, срещата на чаша чай с Бог — е било само тест за човечеството с мен като представителна извадка, ме изпълваше с тягостно чувство, поради което попитах:
— А… кое е другото възможно обяснение?
— Че си извадила дяволски късмет.
Късметът, ако изобщо го имаше, някак си не можех да го почувствам, след като Йешуа не беше при мен — щях ли изобщо някога да го видя? Сбогувах се с Гавраил и се отправих към обичайното ми място край езерото, без да имам каквато и да е надежда. Случи се обаче невероятното: Йешуа седеше на мостчето и гледаше водата, която спокойно се огряваше от слънцето. Бях страшно щастлива да го видя, седнах до него и заклатих краката си до неговите над водата. След като и двамата мълчахме известно време, той рече:
— Говорих с Бог.
Можех да го попитам дали теорията на Гавраил е вярна и наистина ли аз съм, така да се каже, пробната библейска боксова круша, но сега нещо друго беше много, много по-важно за мен:
— Той ще ни разреши ли… — започнах, но после спрях, понеже твърде много се страхувах от отговора му. Щеше ми се да предложа на Йешуа да замълчи и през следващите векове просто да си седи така с мен на мостчето.
— Той предоставя бъдещето ни на нашата свободна воля — обясни Йешуа.
— Ти… ти… ти… аз? — запелтечих.
— Да, ти и аз, ако и ти искаш.
— Ти… ти… ти…? — сега пък имах предвид свободната воля на Йешуа.
— Да.
Беше просто неописуемо.
Той ме хвана за ръка и когато пръстите му докоснаха моите, каза:
— Ще стана смъртен като Гавраил.
— Смъртен? — попитах объркано.
— Ще се върна на земята като човек и ще живея тук до смъртта си.
Той наистина искаше да ми даде всичко, дори и своето безсмъртие. Беше страшно романтично. Най-романтичното, което някой мъж е искал да направи за мен.
И въпреки това не ми хареса.
— А-аа, това, с умирането, трябва ли и него да го има…? — осведомих се и отдръпнах ръката си.
— Да, само така ще мога и да остарявам — обясни Йешуа — представи си, че ти си на 97, а аз си остана на сегашната възраст…
— Тогава ще имам млад мъж, какво му е тук нередното? — прекъснах го.
— Но само така ще можем да водим нормален живот, да имаме деца и да създадем семейство.
— Семейство… — въздъхнах с копнеж.
— А аз ще изхранвам и двама ни като дърводелец.
Не знаех дали заплатата на един дърводелец стигаше за едно семейство, може би зависеше и от развитието на конюнктурата в строителството, но аз също можех да работя. И ако неговата свободна воля беше да бъде смъртен, то коя бях аз, че да се противопоставя на това?
В този миг един кестен ме удари по главата. Той бе дошъл откъм езерото, по-точно казано, от едно водно колело, в което Светлана возеше дъщеря си и нейната приятелка. Сега и двете имаха гланц на устните, смееха се звучно, но на мен винаги ми е било трудно да ги възприемам като миловидни. Йешуа обаче им се усмихна и аз отново си спомних за ада, как той беше помогнал на хлапетата и как бях мислила какво е казала някога Мария Магдалена.