Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
Добре де, да предположим, че не съм видяла дипломатическото куфарче. Да предположим, че се прибирам най-невинно в апартамента и по една случайност имам да казвам нещо спешно на Лиси, тръгвам направо към стаята й и отварям вратата. Какво пък, при това положение никой не би могъл да ме обвини, че си вра носа в чужди работи, нали така? Ами да!
Подавам се предпазливо от кухнята, миг-два се ослушвам напрегнато, после изтичвам на пръсти до входната врата.
И така, започваме. Все едно чак сега си идвам за пьрви път. Шумно отварям и затварям вратата.
— Здрасти, Лиси! — извиквам, но с адско чувство на неудобство, сякаш съм пред кинокамера. — Ха! Къде ли е? Я да види дали не е… хм… в стаята си!
Тръгвам по коридора, като се опитвам да вървя естествено, спирам пред вратата на Лиси и тихичко почуквам, ама почти без да докосвам дървото.
Никакъв отговор. Трополенето е престанало. Секунда гледам замислено вратата, обзета от нерешителност.
Готова ли съм наистина да го направя?
Да, готова съм! Трябва да разбера какво правят!
Хващам дръжката, отварям вратата и… надавам писък на ужас.
Разкрилата се пред погледа ми картина е толкова странна, че въобще не мога да осъзная какво виждам. Лиси е гола. И двамата са голи. И са преплели телата си във възможно най-шантавата поза, която изобщо някога съм виждала… която изобщо някога съм предполагала, че би могло да… Седят на земята, извили тела под някакъв невъзможен ъгъл. Краката на Лиси са вирнати във въздуха, а неговите са усукани около нея. Дишат тежко с аленочервени лица.
— Извинявайте! — изломотвам. — О, Боже, извинявайте!
— Ема, чакай! — виква след мен Лиси, но аз влетявам в моята стая, затръшвам вратата и се хвърлям на леглото.
Сърцето ми бие до пръсване. Имам чувството, че ще повърна. Никога, през целия си живот, не съм изживявала по-голям шок. Изобщо не трябваше да отварям вратата. Ама изобщо!
Значи не ме е лъгала. Наистина са правели секс! Но що за разкривена и откачена поза. По дяволите! Не съм и предполагала. Дори не съм допускала, че…
Някаква ръка се отпуска на рамото ми и надавам нов писък.
— Ема, успокой се! Аз съм! — казва Лиси. — Жан-Пол си тръгна.
Абсурд да вдигна глава и да я погледна в очите. Няма начин.
— Лиси, извинявай — мънкам, забила поглед в пода. — Страшно съжалявам! Аз без да искам… изобщо не трябваше да… твоят сексуален живот си е твоя лична работа.
— Ема, не правехме секс, глупчо!
— Правехте! Видях ви! Бяхте съблечени.
— Нищо подобно. Облечени бяхме. Ема, погледни ме!
— Не! — извиквам панически. — Не искам да те гледам!
— Погледни ме, за Бога!
Предпазливо вдигам очи от пода и ги насочвам към изправената пред мен Лиси.
О! О… ясно. Облечена е в някакво трико с телесен цвят.
— И какво правехте, щом казваш, че не сте правили секс? — почти обвинително я питам аз. — И защо си облечена така?
— Танцувахме — отговаря Лиси, пламнала от смущение.
— Какво? — зяпвам я сащисано.
— Танцувахме. Това правехме.
— Танцували сте? Но… защо сте танцували?
Пълна безсмислица! Лиси и някакъв французин на име Жан-Пол танцуват в нейната стая? Имам чувството, че изведнъж съм попаднала насред абсолютно откачен сън.
— Присъединих се към една група — пояснява Лиси след миг мълчание.
— О, Господи! Някакъв култ…
— Не, не е култ. Това е… това е… — Лиси прехапва смутено устни. — Ами… група адвокати, които са си сформирали балетен състав.
Балетен състав?
На секундата в главата ми изниква представата как внушителни адвокати и съдии, с перуки и папки дела в ръце, но облечени в балетни роклички, се носят насам-натам под звуците на „Лебедово езеро“. Гледката е толкова комична, че не издържам и се разсмивам.
— Ето, видя ли! — възкликва Лиси. — Затова го пазех в тайна! Знаех си, че ще ми се смееш!
— Ох, извинявай, Лиси! — заливам се от смях аз. — Извинявай, ама само като си представя…
— Изобщо не е смешно! — възкликва възмутено Лиси. — Просто група хора със сериозни професии искат да изразят съкровената си същност чрез танц.
— Да де, но не знаех, че умееш да танцуваш.
— Изобщо не умея — веднага отрича Лиси. — Страшно съм скована. Но е забавно. Искаш ли кафе?
На влизане в кухнята Лиси ме поглежда с приповдигнати вежди и подхвърля:
— Доста нагло от твоя страна да ме обвиняваш мен, че правя секс. Ти къде беше цяла нощ, а?
— С Джак — признавам с мечтателна усмивка. — Правихме секс. Цяла нощ.
— Знаех си!
— О, Лиси! Луда съм от любов към него!