Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- На себе си ?
- Да. Но дори самият той не би могъл да бъде във „Виртуална Япония“ навсякъде през цялото време. Затова е поискал да бъде създадена експертна система по негов образ и подобие, която да бъде внедрена възможно най-надълбоко в механизмите на симулацията.
Чейн си загриза нокътя.
- Все още не си ми обяснил защо, Петрович.
- Да, понеже това не е въпрос, на който мога да отговоря. Как виртуалният двойник на Ошикора се е превърнал в Новия джихад на машинитей Как е прескочил защитите сий Учи ли се, или използва само предварително зададени знания ? Съзнава ли, че съществувай Мисли ли ? Става ли по-рационален, или е самоунищожително луд ?
- Сам - каза Маделин, - спокойно!
- Това е важно. Трябва да разберем дали можем да разговаряме с него логично, или не.
Тя погледна надолу към него:
- И да измислим какво ще правим, ако не можем.
Петрович се опита да се изправи. Опря се на ранената си ръка, засега не усещаше болка.
- Не знам дали можем да убием нещо, което не е живо.
Чейн се озърна към отворената врата, където стояха Карлайл и Соня.
- Какво ще й кажем ?
- Тя не е дете. Кажи й истината. - Маделин подпъхна ръка между плешките на Петрович и го повдигна.
- Ние дори не можем да се разберем каква е истината - изропта Чейн. - Ами ако е Ошикора ?
- Ёбаный стос, Чейн. Ошикора знаеше какво прави, а Джихадът е облом! Това нещо е толкова Ошикора, колкото щях да съм аз, ако си преправя гласа и си дръпна очите. Новият джихад на машините е само бледо копие на Ошикора и нищо повече.
- Откликна на неговото име.
- Малко е объркано.
Чейн изглеждаше леко отвратен:
- Нали не ти е жал за него ? За колко смъртни случаи е отговорен ?
- То не знае какво прави. Само на два дена е и се опитва да осмисли цял един нов свят. -Петрович искаше той да прояви разбиране. - Помоли ни за помощ.
- Моята работа е да служа на жителите на Метрозоната. - Чейн погледна полицейската си карта с лицето си на снимката и златния чип с биометричните си данни. - Новият джихад на машините не е от тях. Той е заплаха за самото съществуване на града. Трябва да го спрем. Да намерим къде му е бутонът за изключване и да го натиснем.
- Кои са тези „ние“, за които говоришй
Чейн обърна картата си, за да може Петрович да я разучи добре.
- Нека сме наясно: присвояване на чужда самоличност, притежание на огнестрелно оръжие, съучастничество в дейност, свързана с организирана престъпност, кражба на онлайн информация, убийство. Обикновено много трудно забравям което и да е от тези неща. Единствената причина в момента да не си зад решетките в някоя радиационна зона за двайсет години е, че настоящите обстоятелства са толкова извънредни.
- Нека сме наясно за друго, инспектор Хари Чейн - Петрович изкара беретата със здравата си ръка и се прицели между очите на Чейн. - Мога да те убия сега и всичко, което знаеш за мен, ще се пръсне по стената зад теб. Ще се превърнеш просто в поредното тяло върху милионния куп.
Маделин категорично отмести ръката на Петрович.
- Вие двамата няма ли да престанете ? - каза тя. - Разберете, че имате нужда един от друг. Не ви трябват заплахи, а взаимодействие.
- Никога повече не го прави - каза Чейн на Петрович.
- Добре, хвърли ме в затвора, след като обуздаем Джихада. Но ако се пробваш преди това, с Божията помощ ще дръпна спусъка.
Чейн усети, че отново може да се движи:
-Та какво ще правим ?
- Ще говорим с Джихада.
- Нали вече опита.
Петрович поклати глава:
- Не на живо.
- Не мога дори да приблизително да си представя как ще го направиш
- Защото нямаш въображение, Чейн. - Петрович прибра пистолета си и погледна към Маделин: - Трябва да говоря със Соня.
- Ще я повикам.
- Трябва да говоря с нея насаме. Само ме вдигни и ще се справя сам по-нататък.
Тя присви очи и устните й се разтеглиха в тънка линия.
- Спомни си какво ти казах, Сам.
- Няма опасност да забравя - каза той, а тя го издърпа нагоре, придържайки го, докато кръвта нахлуваше в занемарените му крайници.
- Добре ли си ?
- Засега. - С почти прекомерна предпазливост той стигна до вратата на бетеера. - Соняй
Тя загърби спорадичните изстрели, които бяха привлекли Карлайл към ъгъла на улицата, и обърна глава към него.