Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Маргарет чу какви заповеди даде Мери Гелдерс на лорд Андрю Дъглас и войниците му. Ако бъдат спрени или провокирани, те трябваше да пролеят кръв. По един или друг начин корабът щеше да отплава преди зазоряване. Тя подозираше, че шотландската кралица-майка искаше час по-скоро да се отърве от малобройното ѝ семейство. Не беше казано гласно, но бе пределно ясно, че няма как Беруик да бъде прехвърлен на шотландския двор заради армията, с която тя тръгна на юг. Нито пък се очакваше синът ѝ да се ожени за шотландска принцеса. Маргарет бе загубила всичко, което бе в нейна власт да обещае, а Мери Гелдерс трябваше да сключи мир с новия крал на Англия.

В тъмното Маргарет се молеше да не я предадат. Знаеше, че зависи от съжалението на една жена — и тази мисъл не ѝ беше приятна. Много лесно бе да си представи как отплават по крайбрежието и нагоре по Темза само за да бъдат посрещнати от радостните лица на всички лордове на Едуард. Потрепери при тази мисъл.

Различаваше в тъмното силуета на търговското корабче. Съдът се клатеше край каменния док, опъвайки въжетата, които го привързваха към брега. По такелажа и рейките пробягваха тъмни фигури, охлабваха въжетата на платната, тъй че те плющяха и се белееха в тъмното.

Щом пристигнаха до самия край на кея, Маргарет видя, че мостикът води до по-тясната средна част на кораба, широк колкото за един кон. Лорд Дъглас прочисти гърлото си и спря малката им група, докато шестима от неговите хора се качиха на борда и претърсиха каютите и трюма. Успокои се чак след като те се върнаха и изсвириха тихичко. Гърдите му хриптяха, задъхваше се и Маргарет осъзна, че човекът не е добре, въпреки че бе изпълнил задължението, което му бяха възложили. Той не беше сред тия, които ѝ се мръщеха демонстративно заради всичко, което бе загубила, и тя бе благодарна. Всичко представляваше част от света, който тя оставяше зад себе си — свят, изпълнен с почтени мъже. Със себе си водеше петима слуги, двама пазачи и три прислужнички, които да ѝ помагат със съпруга ѝ. Едната беше силно шотландско момиче, дадено ѝ от Мери Гелдерс. Мишците и краката на Бесами бяха като свински бутове и макар да говореше малко английски, тя ѝ беше полезна да забавлява уелския принц.

Усети как усмивката ѝ се напряга и застива при тази мисъл. Синът ѝ щеше да бъде просто Едуард Уестминстър или пък Едуард Ланкастър, когато напуснеха този бряг. Откраднаха му както титлата, така и наследството, макар че той не можеше напълно да разбере загубата си, не и в този момент.