Черната вдовица [bg]

Не само ИДИЛ променяше градския пейзаж в Рака. Сирийските военновъздушни сили и руските им съучастници бомбардираха денем, американците и техните коалиционни партньори — през нощта. Навсякъде имаше щети: разрушени жилищни блокове, изгорели коли и камиони, почернели танкове и бронирани коли. ИДИЛ бяха отговорили на въздушните атаки, скривайки арсенала си сред цивилното население. Приземният етаж на блока на Натали бе пълен с патрони, артилерийски снаряди, гранати, пушки и всякакви оръжия. Брадати, облечени в черно бойци на ИДИЛ използваха втория и третия етаж като казарми. Някои от тях бяха от Сирия, но повечето бяха саудитци, египтяни, тунизийци или ислямски воини с диви погледи от Кавказ, които бяха доволни, че отново се бият срещу руснаците. Имаше и много европейци, включително и трима французи. Те знаеха за присъствието на Натали, но не правеха опити да общуват с нея. Тя бе извън достъпа им. Тя бе момиче на Саладин.

Сирийците и руснаците не се колебаеха да бомбардират цивилни цели, но американците повече подбираха. Всички бяха съгласни, че напоследък бомбардировките бяха по-малко. Никой не знаеше защо, ала всеки имаше мнение, особено чуждестранните бойци, които се хвалеха, че упадъчната Америка, страна на неверници, губи кураж за битка. И никой не подозираше, че причината за затишието на американската въздушна активност живееше сред тях, в стая с един прозорец, гледащ към парка „Ал Рашид“, и с одеяла, които миришеха на камили и кози.

Здравеопазването в Сирия беше отвратително дори преди въстанието, а сега, в хаоса на гражданската война, почти не съществуваше. Националната болница в Рака беше руина без лекарства и консумативи и пълна с ранени бойци на ИДИЛ. Останалите несретни граждани на града получаваха грижи от малки клиники, пръснати из кварталите. Натали се натъкна на една, докато търсеше хляб на втория ден от престоя си в Рака, и откри, че е пълна с цивилни жертви на руските въздушни атаки — много от тях бяха мъртви, а други скоро също щяха да бъдат. Нямаше лекари, само шофьори на линейки и „медицински сестри“ на ИДИЛ, които бяха получили само елементарно обучение. Натали каза, че е лекар, и веднага започна да лекува ранените с консумативите, които успя да намери. Направи го все още облечена в нескопосаната нестерилизирана абая, защото ръмжащ член на шериатската полиция заплаши да я пребие, ако я свали. Вечерта, когато най-накрая се върна в апартамента, изпра кръвта от абаята във вода от Ефрат. Рака се бе върнала в далечното минало.