Чуждо тяло [bg]

— И аз така — отвърна мъжът. — Пътувам често насам, затова имам апартамент. Градът е впечатляващ, но за моите цели предпочитам Банкок.

— Наистина ли — произнесе почти незаинтересовано Нийл, макар че му беше интересно какви ли са точно неговите „цели“.

— Ако имате някакви въпроси за Делхи, обадете ми се. — Мъжът подаде визитната си картичка.

— Непременно — усмихна се неискрено Нийл и пъхна картичката в джоба си, след като й хвърли един бърз поглед.

Двамата мъже се настаниха на задната седалка на хотелския джип. Нийл затвори очи и си представи как ще се срещне с Дженифър. След като вече беше в същия град, той установи, че се вълнува много повече, отколкото беше очаквал. Наистина искаше да я види и да й се извини, че не беше приел да дойде с нея, още когато го беше помолила.

Отвори очи за миг, колкото да погледне часовника си. Беше малко след полунощ и колкото и да му се искаше да види Дженифър, щеше да се наложи да почака до сутринта. Но се запита как ще я изненада, тъй като нямаше представа за дневната й програма. Обхвана го неприятен страх. Странно, че не беше помислял за това досега, но беше напълно възможно тя да е уредила всичко през деня в сряда, първия й ден в Делхи, и точно в този момент да летеше обратно — може би дори със същия самолет, с който беше пристигнал той.

Нийл отвори очи и прогони мисълта от главата си. Засмя се вътрешно и погледна през прозореца на колата към мъглата. Гледката беше достатъчна, за да накара встрастения в здравословния живот Нийл да почувства болка в гърдите.

Малко след това колата спря пред главния вход на хотела. Няколко портиери и носачи заобиколиха колата, отваряйки вратите.

— Обадете ми се, ако има нещо, за което да помогна — предложи отново Стюърт, след като се ръкува с Нийл. — И благодаря, че ме докарахте.

— Непременно — отвърна Нийл.

С известни усилия успя да си вземе куфара от носача, настоявайки да го носи сам — не само че не беше тежък, а имаше и колелца.

Той се приближи до бюрото за регистрация, седна на предложения му стол и подаде паспорта си. След това попита униформения служител, който се представи като Арвинд Синха, дали в хотела има регистрирана Дженифър Ернандес.

— Веднага ще проверя, сахиб — отвърна Арвинд. След това започна да въвежда името на клавиатурата, която измъкна изпод гишето. — Наистина има, сър.

„Да!“ — извика наум Нийл. Откакто му бе хрумнала възможността Дженифър да си е тръгнала, тази мисъл не спираше да го измъчва.

— Бихте ли ми казали номера на стаята й?

— Съжалявам, няма как — извини се Арвинд. — Нямаме право да даваме номерата на стаите на нашите гости от съображения за безопасност. Но операторът би могъл да ви свърже, стига госпожица Ернандес да не е блокирала телефона си и да смятате, че моментът е подходящ. Минава полунощ.