Чуждо тяло [bg]

Глава 22

17 октомври 2007 г.

Сряда, 22:11 часа

Ню Делхи, Индия

Рамеш Сривастава правеше всичко възможно, за да запази присъствие на духа. Минаваше десет часът, а телефонът му отново звънеше. Струваше му се, че беше прекарал цялата вечер със слушалката в ръка. Първо се обади заместникът му от департамента по медицински туризъм, за да му каже, че секретарката му се обадила няколко минути преди това с разочароващата новина, че по CNN се е появил материал за поредния смъртен случай с американец в частна индийска болница. Трети поред за три дни, този път в медицинския център „Асклепий“. Най-интересното беше, че пациентът, Дейвид Лукас, беше малко над четирийсетте. Броени минути след като приключи този разговор, звънна Каджан Чодри, изпълнителен директор на въпросната болница, за да му разкаже всичко с подробности. Сега телефонът му отново звънеше.

— Какво има? — сопна се Рамеш, без да поздрави. Като високопоставен индийски служител не се очакваше да работи толкова до късно.

— Обажда се отново Каджан Чодри, сър — каза изпълнителният директор. — Простете, че ви безпокоя, но се появи малък проблем във връзка с една от изричните ви заповеди, по-точно с изискването да няма аутопсия.

— И какъв е проблемът? — поинтересува се Рамеш. — Става въпрос за елементарна заповед.

По-рано Каджан му беше обяснил странните обстоятелства, при които бе починал Дейвид Лукас, като се започне със зараждащата се цианоза с дихателна недостатъчност, последвана от промяна в сърдечната дейност и се стигне до внезапното покачване на температурата и нивата на калия. Като човек без медицинско образование, Рамеш беше поискал обяснение на досадните лекарски дрънканици и му беше казано, че според най-правдоподобната хипотеза човекът е починал от нещо като комбинация между сърдечен удар и инсулт. Тогава Рамеш нареди в смъртния акт да бъде написано точно това и всякакви искания за аутопсия да бъдат отхвърляни.

— Проблемът е в съпругата — отвърна смутено Каджан. — Заяви, че може да поиска аутопсия.

— По принцип хората не искат аутопсии — каза раздразнено Рамеш. — Хирургът ли го е предложил, след като изрично забраних?

— Не, хирургът е наясно с отрицателното отношение на частния сектор към аутопсиите и особено с вашето мнение за този случай. Не е предложил той аутопсия на съпругата, а една американка, Дженифър Ернандес, която се обадила на жената още преди тя да бъде уведомена официално за смъртта на съпруга й. Точно тази американка повдигнала въпроса за аутопсията, като споменала, че насам пътуват двама съдебни патолози. Щели да дойдат да прегледат баба й и тя предложила да погледнат и господин Лукас, стига тялото му да не е кремирано или балсамирано.