Пазителката [bg]

Оставих я и отидох да си легна, като подложих торбата с провизии под главата си вместо възглавница. Мислите, роящи се в съзнанието ми, не ми даваха покой. Изрових свитъка пергамент, разгънах го и след като се уверих, че никой не гледа, го почуках с пръчката.

След секунда образът на Силен отново изникна сред непонятните криволици.

— Последвахме твоя съвет — казах. — Сприятелихме се с хиперборите и успяхме да вземем Фин от ериниите.

— Взели сте Фин? — повдигна изненадано вежди той. — Наистина?

— И разбрахме, че развързването на единия възел предизвиква силен вятър. На какво още е способна тя?

— Да ви защити от най-голямата заплаха, която ще срещнете във Втория кръг. Носиш ли я у себе си?

Леко разочарована от неопределения отговор, извадих дръвцето и му го показах.

— Много добре — рече Силен. — Фин е магична стихия с определени качества. Както виждаш, има три възела. Вече сте изпитали на гърба си вятъра, предизвикан от първия. Развържете ли втория, ще настане истински ураган.

— А какво предизвиква третият? — попитах с мисълта, че ми е трудно да си представя ураган по-силен от онзи, който ни бе издухал от пещерата.

— Вятър с невъобразима мощ, многократно надхвърляща най-свирепата буря, надигала се някога на земята.

Сведох очи към предмета в ръката си. Нима наистина подобна стихия можеше да е заключена в нещо толкова просто?

— И как точно — попитах — това ще ни предпази от най-голямата заплаха във Втория кръг?

— Уви, задаваш ми въпрос, на който нямам конкретен отговор. Знам единствено, че Фин ще ви бъде от голяма полза.

Хвърлих поглед към спящите Лакланд и Петра.

— А откъде са дошли те? Фурините, на които попаднахме тук?

— При основаването на Горчилище — започна той след известна пауза — бе създадено също и Мочурището. За да го заобиколи сигурно и отвсякъде, правейки излизането от него невъзможно.

— Почти невъзможно — поправих го. — Но продължавай.

— Имаше време на преселение от великите бойни полета към Горчилище, докато се изграждаше обкръжаващата територия, известна като Мочурището. Естествено, не можеше да се очаква това преселение да бъде пълно.

— Тоест?

— Тоест някои останаха в капан и така и не се добраха до селото.

— Останали са тук?

— Да. Без съмнение повечето намериха смъртта си. Но една малка част оцеляха и дори имаха потомци. Тези потомци продължиха да се борят, докато накрая останаха само най-приспособените. Или може би онези с най-голям късмет.

— Но как са могли да ги зарежат? — възкликнах потресена.

— Не забравяй, че тогава цареше всеобщо объркване и хаос, Вега Джейн.

— А възможно ли е — попитах със смътната мисъл за Петра — някои от оцелелите да са имали маладонска кръв?

— Няма как да съм сигурен. Но дори да е така, и те самите навярно не го знаят.

— Глупости! Всеки е наясно какъв е.