Червения вълк [bg]

Аника вдига поглед и вижда пред себе си мъж на средна възраст с вързана на опашка коса и бакенбарди.

— Да — отвръща тя. — Аз.

Протяга ръка, без да казва името си. Съобразно закона за свободния достъп до информация, всеки има право да преглежда официални документи, без да се легитимира, един закон, в чиято подкрепа застава при всяка възможност. Най-малкото, той позволява да не изпитва какъвто и да било срам, понеже никой не знае коя е.

— Насам, моля.

Минават през две заключени врати и боядисан на диагонални ивици коридор, а сетне вземат асансьор до шестия етаж.

— Надясно — обажда се мъжът.

Тук мраморният под е заменен с линолеум.

— Надолу, по стълбите.

Изтъркани дъбови дъски.

— Това е моята стая. Какво желаете да видите?

— Всичко — отвръща Аника, като съблича якето, решена да шпионира колкото е възможно повече. Оставя чантата и якето си върху един стол в ъгъла на помещението.

— Добре — отвръща мъжът и влиза в някаква компютърна програма. — Карина е имала шестстотин шейсет и осем официални подтеми, откакто е встъпила в длъжност преди близо десет години. Тук е пълният списък.

— Мога ли да получа разпечатка?

— За последната година ли?

— За всичко.

На деловодителя дори не му трепва окото. Просто пуска принтера.

Аника хвърля поглед върху първата страница от разпечатката: дата на регистриране и номер, номер от входящ регистър, архивен номер и дата. Следва името на отговорния служител, име и адрес на изпращача, резюме на съдържанието и най-накрая — предприети мерки.

Решение, чете тя, ad acta.

— Какво значи ad acta?

— Приключен — отговаря мъжът с конската опашка, извърнал лице към нея. — Не се предприема нищо. Възможно е да става дума за поздравление или графоманско послание от някой редовен кореспондент.

Зачита се в резюметата: покана за Филмовия фестивал в Кан, молба за снимка с автограф, апел за спасяване на някакво издателство от закриване, пет въпроса, отправени от 8Б клас в Сигтуна, покана за участие в тържествената вечеря с Нобеловите лауреати на 10 декември в кметството на Стокхолм.

— Къде се съхраняват физически писмата?

— Тези, които преглеждате в момента, са все още актуални. Те са в съответните ресорни секретариати.

Взема втория лист и погледът й веднага е привлечен от първата позиция.

Становище на Асоциацията на вестникарските издатели относно правата за излъчване на цифрови телевизии.

Каналът на Ане Снапхане, казва си тя.

— Мога ли да хвърля един поглед на това?

Деловодителят изправя гръб, проточва шия към разпечатката в ръката й, наглася очилата върху носа си.

— Ще трябва да се обърнете към отговорния служител — пояснява той, като сочи името под датата на документа.