За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

Хвърли се напред, уви колана около шията на Мехта, после сръчно придърпа ръцете й зад гърба и ги стегна с другия край. От устата на лекарката се изтръгна задавен вик.

Корделия стегна примката и прошепна в ухото й:

— След миг ще ти дам възможност да дишаш… Само от теб зависи колко дълго ще продължи това. После ще изкараш кратък курс по бараярски разпит. Никога не съм одобрявала методите им, но напоследък започвам да виждам и ползата от тях… Особено, когато човек не разполага с време… — Играй, преструвай се! Не й позволявай да се усъмни! — Колко човека е разположил Тейлър около блока? Къде точно дебнат?

Отпусна една брънка на металния колан. Мехта се задави, очите й бяха изцъклени от страх.

— Няма такива хора…

— „Всички кретианци са лъжци…“ — припя сякаш на себе си Корделия и отново стегна веригата. — Бил не е чак такъв глупак! — Повлече докторката към аквариума и натика главата й във водата. Мехта отчаяно се съпротивляваше, но Корделия беше по-едра и далеч по-силна от нея. Сама се учуди на яростта, с която натискаше врата на жертвата си.

Тялото на Мехта омекна, давайки признаци, че всеки миг ще изгуби съзнание. Корделия я издърпа нагоре и й позволи да си поеме дъх.

— Имаш ли желание да промениш информацията си?

Господ да ми е на помощ, ако нищо не излезе, проплака в себе си тя. Никога вече няма да повярват, че не съм бараярски агент…

— Моля те! — задавено простена Мехта.

— Е, добре, значи искаш пак! — Главата на Мехта отново се скри под повърхността. Водата се разплиска. Корделия виждаше лицето на жертвата си, странно увеличено през стъклото, жълтеникаво от светлината, която се промъкваше през камъчетата на дъното. От устата й излетяха сребристи мехурчета, красиви и привлекателни… Нима и смъртта може да бъде естетична? — замаяно се запита Корделия.

— Колко са? — издърпа я отново тя. — Къде са?

— Няма такива, повярвай ми!

— Пийни си още малко!

— Нима ще ме убиеш? — прошепна задавено Мехта при следващата глътка кислород.

— Искам диагноза, докторе! — просъска Корделия. — Каква съм аз? Нормална жена, която се преструва на луда? Или луда, която се преструва на нормална? — Гласът й истерично изтъня, главата на Мехта отново се озова под водата. Корделия откри, че задържа дъха си, сякаш тя самата е лишена от кислородна среда. Ами ако Мехта е права? Ако наистина съм агент на Бараяр и не го съзнавам? Как се различава копието от оригинала? Камъкът смазва ножицата…

Ясно си представи какво ще стане по-нататък. Ще държи главата на тази жена под водата, докато се увери, че мозъчната й дейност е прекратена… Притежава всичко, за да го постигне: сила, решителност, воля… Вероятно и Арал се е чувствал така на Комар… Едва сега го разбирам… Едва сега ЗНАЯ!

— Колко са? Къде са?

— Четирима — изграчи Мехта и сърцето на Корделия се разтопи от облекчение. — Двама във фоайето, двама в гаража…