![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
Командор Тейлър седна и нервно си прочисти гърлото.
— Корделия — започна той. — Страхувам се, че ще ти кажа нещо неприятно…
Корделия седна на облегалката на един от столовете, разклати крак и се озъби в нещо, което би могло да мине и за усмивка.
— Н-на т-теб се падна мръсната работа, а? Няма как, това е една от радостите на командира… Хайде, казвай.
— Налага се да те хоспитализираме, в интерес на по-нататъшното лечение…
Мили Боже, започва се! Стомашните й мускули потръпнаха под блузата. Беше една доста широка блуза, дано нищо не са забелязали.
— И защо? — небрежно попита тя.
— Опасяваме се, че програмирането, на което си била подложена от бараярците, е далеч по-сериозно от онова, което очаквахме… — Тейлър замълча за миг, после притеснено добави: — На практика мислим, че са се опитали да те превърнат в свой агент…
Какво означава това множествено число, Бил?
— Само са се опитали или са успели? — попита на глас тя.
Тейлър смутено отмести поглед, а инициативата поде Мехта:
— По този въпрос мненията ни са раздвоени…
Деца, отбележете как отново се избягва онова „аз“, което означава лична отговорност! Заменя се от най-лошото „ние“ — онова, което предполага тежка форма на колективна вина… Какво са замислили, по дяволите?
— Трябва да получим обяснения за писмото, което онзи ден си изпратила на бараярския адмирал Воркосиган — поясни Тейлър.
— Ясно…
— Значи не се свените да ровите и в личната ми кореспонденция! Това писмо беше неофициално. Отлично знаете, че Воркосиган е в оставка. — Очите й се забиха в лицето на Тейлър: — Може би ще ми обясниш с какво право отваряте личните ми писма!
— По силата на закона за сигурността. Който се прилага особено стриктно по време на война.
— Но войната свърши.
Тейлър видимо се притесняваше.
— Шпионажът обаче продължава…
В това може би има нещо вярно. Тя така и не намери отговор на въпроса как Езар Ворбара успя да научи за плазмените огледала — една от най-ревниво пазените тайни в арсенала на бетианците. Кракът й нервно почукваше по пода.
— Но моето писмо…
Моята душа, изляла се върху къс хартия… Моето сърце, тежко като камък… С усилие на волята стабилизира гласа си:
— И какво толкова опасно видяхте в моето писмо, Бил?
— Точно там е работата — въздъхна Тейлър. — Прибягнахме до услугите на най-добрите дешифровчици и най-съвременните компютърни програми, две денонощия работим без прекъсване. Анализирахме дори молекулярната структура на хартията… Но… — Очите му гневно докоснаха лицето на Мехта: — Но не открихме нищо…
Няма и да откриете, помисли си Корделия. Тайната е в целувката, а тя не подлежи на молекулярен анализ…
— Надявам се, че все пак сте го изпратили — поклати глава тя.
— Ами… Страхувам се, че от него не остана много, след всичките тези тестове…
Пред очите й се появиха остри ножици, безжалостно захапали тънката хартия.
— Не съм агент… Давам ви честната си дума!
Мехта разтревожено вдигна глава.
— Честно казано, не бих могъл да си представя обратното — каза с въздишка на облекчение Тейлър.
Корделия направи опит да задържи погледа му, но той гузно отмести очи. Представяш си го, братле. Представяш си го и още как!
— Какво ще стане, ако откажа да се подложа на болнична терапия? — попита на глас тя.
— Ще бъда принуден да ти заповядам това — с неохота отговори Тейлър. — Ще използвам правото си на твой командир.
А може би е най-добре да те пратя още сега по дяволите! Не, спокойно… Сдържай нервите си, продължавай да говориш. Може би все още има начин да ги убедиш в своята невинност…
— Дори ако това право влиза в противоречие с вътрешното ти убеждение?
— Става въпрос за националната сигурност. Страхувам се, че тук място за вътрешни убеждения няма…
— Хайде де! Говори се, че дори капитан Негри взема решенията си по вътрешно убеждение…
Това не трябваше да го казва. Стори й се, че температурата в стаята рязко се понижи.
— Откъде знаеш за капитан Негри? — запита с леден глас Тейлър.
— Всички знаят за капитан Негри — сви рамене Корделия и потръпна под втренчените им погледи. — С-стига вече! Ако бях агент на Негри, едва ли някой от вас щеше да подозира това! Той не е толкова некадърен, колкото го изкарвате!
— Точно така — хладно се обади Мехта. — Той е толкова добър, че дори ВИЕ не бихте го заподозрели в нищо!
— Глупости! — изгледа я с отвращение Корделия. — Как могат да ви минават подобни неща през главата?