![Хронолитите [The Chronoliths - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/8/hronolitite-the-chronoliths-bg-download.jpg)
Хронолитите [The Chronoliths - bg]
- Автор: Уилсон Роберт Чарльз
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-585-812-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Хронолитите [The Chronoliths - bg]». Краткое содержание книги:
Кой е пълководецът, чиито победи бележат паметниците?
Сю ме разпредели в отряда за охрана, но това очевидно целеше да ме спаси от необходимостта да копая канавки за химически тоалетни или да мъкна строителни материали. Точно преди залез извадих джобния си терминал, включих го в мрежата и успях да осъществя връзка с Ашли. Имах нужда да чуя гласа й, но той се смесваше с други гласове и образи.
Всичко е наред, увери ме тя. Парите, получени от Хич, стигнали да се покрият стари сметки и дори останало, за да заведе Катлин на два филма. Не разбираше защо е трябвало да оставям Морис Торанс да я охранява — каза, че предимно седи в колата на улицата срещу нашия апартамент. Пречел й и я притеснявал — имала усещането, че е под наблюдение.
Което си беше истина. Сю бе обезпокоена, че куинистите биха могли да я проследят до Минеаполис, и по нейно настояване Торанс се нагърби да пази Аш. Поне този път бях напълно съгласен със Сю.
— Той е приятен човек — рече Ашли, — но е малко изнервящо да ти върви по петите.
— Само докато се върна — успокоих я аз.
— Твърде дълго.
— Мисли за това като за начин да ми осигуриш спокойствие.
— А ти, като за причина да се прибереш по-скоро.
— Възможно най-рано, Аш.
— И как е… в Уайоминг?
— Жалко, че не можеш да го видиш. Слънцето току-що се скри. Мирише на див чай. — Миришеше също така на изгорели газове и негасена вар от тоалетните, но това предпочетох да й го спестя. — Небето е красиво като теб.
— Дрън-дрън… — гласът й се губеше заради лошата връзка.
— Цял ден копах дупки за нужници.
— Виж, това вече ми се струва по-достоверно.
— Липсваш ми, Аш.
— Ти също. — Тя замълча и чух мелодичен звън, като от звънеца на външната врата. — Някой идва.
— Ще ти се обадя утре.
— … утре — повтори тя и връзката бе прекъсната.
Но не можах да се свържа с нея на следващия ден. Линията се прекъсваше някъде в Дакота въпреки всичките ми опити. Навярно бяха изгърмели няколко щатски сървъра, поне така смяташе Рей Мозли и предполагаше, че става въпрос за саботаж на куинисти.
Тъкмо заради този комуникационен проблем в медиите се появиха съобщения за задаващия се хронолит ден по-рано от предвиденото. В Шайен, където в момента имаше безредици, буквално гъмжеше от репортери, но щеше да им е нужно известно време да цъфнат в околностите на Модести Крийк.
На следващата вечер инженерите поставиха кръгово осветление от ярки серни лампи. Работихме, докато взе да застудява и изгря луната — дълбаехме основите на бункер в засъхналата земя, на около метър от зоната на контакта, както и канали за комуникационните линии. Освен това разпъвахме телена ограда около района, чиято цел бе да задържи далече от нас куинисти и зяпачи. Хич смяташе, че за първите ще е необходима и въоръжена охрана. Естествено, бяхме подсигурили и такава.
Легнах си едва призори, с окървавени от плюски длани.
Обсадата щеше да започне всеки момент.
23.
Досега районът бе само на наше разположение. Съвсем скоро обаче тук щеше да се изсипе светът.
С всички произтичащи последствия. Не само репортери от медиите, но и куинисти от всякакви групировки… макар да се надявахме, че заради изолираното разположение няма да е възможно пристигането на солиден брой поклонници. („Това е нашият хаджилък — шегуваше се Сю. — На никого не си го даваме.“)
Поставихме военни постове покрай мрежата и на хълма и информирахме щатската полиция и местните власти, които бяха ужасно недоволни, задето действаме така открито, но нямаше какво да направят. Рей Мозли предполагаше, че разполагаме с около дванайсет часа, преди да дойдат първите гости. Вече бяхме издигнали стационарен кран над основите, който трябваше да прикрепя тау-ядрото и да ни помага при монтажа на всички останали устройства. Но дори сега не бяхме приключили.
Сю се навърташе около тежкотоварния камион, на който бе натоварено ядрото, и даваше съвети на инженерите, докато Рей не я привика за обяд. Хапнахме набързо консервирана храна под разпънатите навеси, а Рей ни запозна с напредъка на подготовката. Засега изпреварвахме предварителната програма, което поуспокои страховете на Сю.
Поне за кратко. Сю се намираше в онова състояние на духа, което лекарите биха определили като „силна възбуда“. Ала в действителност тя показваше всички възможни признаци, че е на ръба на нервния срив. Движеше се неспокойно и безцелно, щракаше с пръсти, мигаше и непрестанно се оплакваше, че не могла да се наспи. Дори когато я въвличахме в разговор, погледът й се стрелкаше към платформата с ядрото и стрелата на крана.