Хронолитите [The Chronoliths - bg]

Казах, че нямам.

— Ще стане нестабилен и ще се разруши. Вероятно по доста импозантен начин. Неговата Калаби-Яу геометрия ще претърпи нещо като разгъване. На практика резултатът ще бъде катастрофален.

Но Куин бе достатъчно умен, за да не позволи досега да се случи подобно нещо. Както изглежда, той бе наясно с всички тези опасности по пътя. Което не вещаеше нищо добро за нашето малко, донкихотовско пътешествие из огрените от слънце Западни територии.

— Бих пийнала една кола — рече неочаквано Сю. — Гърлото ми пресъхна. Ще ми вземеш ли от бензиностанцията, ако изобщо продават?

Кимнах, слязох от пикапа и прекосих чакълестата площадка покрай останалите камиони. Бензиностанцията бе като самотен пост, стара куполовидна постройка с магазинче от едната страна и редица ръждясали варели отзад. На вратата стоеше възрастен мъж и оглеждаше редицата камиони, засенчил очи с длан. Сигурно отдавна не бе виждал толкова машини на едно място. Не изглеждаше особено щастлив от клиентелата.

Бензиноколонките бяха автоматизирани, манипулаторни ръце пълнеха резервоарите и почистваха прозорците. Сметката се изписваше на светещ екран, който отдавна не бе мит от прахоляка.

— Здрасти — рекох. — Май от доста време не е валяло по тези места.

Управителят на бензиностанцията свали ръка и примижа към мен.

— От май месец насам — отвърна.

— Имате ли студени напитки вътре?

— Сода и разни други неща.

— Може ли да погледна?

Той отстъпи встрани.

— Парите са ваши, господине.

В сравнение с горещината навън вътре изглеждаше почти студено. Нямаше кой знае какъв избор по лавиците. В хладилната витрина открих няколко кутии с кола, бира и оранжада. Избрах три от тях напосоки.

Когато застанах при касата управителят втренчи поглед в челото ми.

— Нещо не е наред ли? — попитах.

— Само проверявах за числото.

— Числото?

— На Звяра — поясни той и посочи надписа върху касовия апарат: „Готов съм за Антихриста! А ти?“

— Аз пък съм готов само за няколко освежаващи напитки.

— Така и предполагах.

Той ме изпроводи до вратата и отново огледа върволицата от камиони.

— Май в града е дошъл цирк — рече и се изплю в прахта.

— Тоалетната с ключ ли е?

— На пирон до вратата — палецът му посочи наляво. — Имай милост и пусни водата, като свършиш.