Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Няма ли си титла?
Един ден ще бъде граф Улфърд. Но аз съм дъщеря на херцог.
— Херцогът по-високо ли стои?
— Определено. Татко имаше доста силно влияние в парламента. Откакто здравето му се влоши, много често е пренебрегван, но мисля, че когато Джеймс наследи титлата, властта на семейството отново ще се засили. Ето защо Джордж иска да се ожени за мен.
— И това не те разстройва?
— Ни най-малко.
Маги чу думите, но очите на Елизабет говореха друго. Заподозря, че момичето лъже по-умело себе си, отколкото другите, и поклати глава.
— Не е вярно. Нито дума.
Елизабет съчувствено положи ръката си върху тази на Маги.
— Мила Маги, въобразяваш ли си, че си влюбена в брат ми?
— Аз… — поколеба се, ала видът на Елизабет предразполагаше към изповед. — Да. Обичам Кристофър. В началото мислех, че е арогантен, дебелоглав и безполезен като пистолет без спусък, но постепенно разбрах, че не съм срещала по-добър човек от него. Заклех се, че ще накарам това магаре да ме обикне — и ще го направя.
Елизабет се усмихна съчувствено.
— Може и да успееш, Маги. Но не се надявай прекалено много. Кристофър добре пази сърцето си. Брат ми се опитва да бъде идеалният джентълмен. Той е мил, грижовен, покровителства цялото си семейство и всичките си приятели, но винаги е бил голям скъперник по отношение на чувствата.
— Търси идеалната дама, за да допълни идеалния джентълмен у него.
— Може би.
— И я е намерил в Амелия Хоторн — каза Маги нацупено. — Предполагам, че тя е най-доброто, което може да бъде една дама.
Елизабет направи гримаса.
— Понякога мъжете са толкова глупави. За мен недостатъците на Амелия са прекалено очевидни. Не знам защо всички мъже в Лондон я мислят за образец на съвършенство.
— Какви са недостатъците й? — поинтересува се Маги, защото не бе видяла никакви.
— Ако я опознаеш по-добре, ще ги усетиш.
— Не искам да я опознавам по-добре от това.
— Не се оставяй да те плаши — посъветва я Елизабет. — Кристофър наистина се възхищава от Амелия, но се съмнявам, че е влязла дълбоко в сърцето му.
— Защо казваш това?
— Защото брат ми надали знае, че има сърце.
Балът на лорд Каламат надхвърляше представите на Маги. Светските събития, на които бе присъствала в Денвър и Санта Фе, бяха пищни, но празненството на Каламат ги надминаваше по изтънченост. Мъжете бяха елегантни в официалното си вечерно облекло, а жените блестяха в коприна, дантели, шифон, панделки и кадифе. Бижута проблясваха от шии, китки, пръсти и коси, искряха и се отразяваха в огромния кристален полилей, който висеше над тълпата. Паркетът беше така излъскан, че дори толкова много ботуши, обувки и бални пантофки не бяха опетнили блясъка му. Маги си мислеше, че преправената бална рокля на Елизабет е повече от дръзка. Чувстваше се неудобно и от прическата, измислена от Никол. Камериерката бе увила в косата й панделки, оформяйки натруфена корона от копринени къдрици. Когато името им бе съобщено в балната зала, Маги огледа събрания елит на Лондон и разбра, че е облечена и сресана по-консервативно, от която и да е дама там. Когато погледите се насочиха към нея, тя внезапно се почувства безлична и тромава. Навярно идването й на бала беше грешка.
Майката на Кристофър ги поведе през тълпата, следвана от Джеймс и Катерина. След тях вървяха Кристофър, Маги и Родни. Херцогът не беше достатъчно добре, за да присъства.
Кристофър здраво стискаше ръката на жена си.
— Усмихвай се, Маги. Изглеждаш така, сякаш се качваш на ешафода. Мила моя, ти пожела да дойдеш.
Маги се усмихна пресилено. Може би не изглеждаше чак толкова необичайно, колкото се чувстваше.
Танците бяха вече започнали. Лейди Торингтън вярваше, че късната поява на подобни събития привлича вниманието. В момента присъстващите изпълняваха някакъв церемониален скован танц, който Маги не познаваше. Питър я беше учил на валс. Не бе споменал нищо за сложните извивки, завъртвания и пози, които се изпълняваха тук.
Кристофър я отведе настрани от херцогинята и от дансинга.
— Би трябвало да поздравим лейди Виктория. Тя е дъщерята на Каламат.
И момичето, което домакинът им се опитва да омъжи, спомни си Маги думите на Елизабет.
Когато приближиха, Мери Виктория бе заобиколена от група обожатели, претендиращи за следващия танц. Тя поздрави Кристофър, широко усмихната:
— Лорд Кристофър Талбът. Отново сте в Лондон. Колко приятно! Оцеляхте сред пустошта на Америка.
— Намирам, че тя всъщност е доста освежаваща. Лейди Мери Виктория, може ли да ви представя съпругата си, Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът.