Наследницата на Монтоя

Катерина развълнувано повиши глас:

— О, господи! Това не е ли Амелия Хоторн? Мислех, че е в провинцията.

Маги забеляза смущението на Елизабет. Сърцето й се сви. Амелия Хоторн? Същата Амелия Хоторн, която беше писала на Кристофър колко много й липсва?

Идеалната госпожица Амелия Хоторн караше собствения си файтон, а облеченият в ливрея кочияш яздеше на дискретно разстояние зад нея. Когато каретите се срещнаха, херцогинята даде знак на кочияша да спре.

— Амелия, скъпа! Колко хубаво е да ви видя! Мислех, че сте с брат си в Корнуол за есента и зимата.

— Добър ден, Ваша светлост. Лейди Елизабет, лейди Стивън. Току-що се върнах с чичо си. Отваряме Шилдинг Хаус. Реших, че Корнуол през зимата е просто прекалено скучен.

— Напълно съм съгласна. Направо сме щастливи, че се върнахте. Зимата би била два пъти по-скучна без вашето присъствие.

Амелия погледна. Маги с учтиво любопитство. Херцогинята отправи лукав поглед и към двете.

— Амелия, скъпа. Позволете ми да ви представя Магдалена Тереза… ъ… — обърна се към Маги. — Как е остатъкът от очарователното ти испанско име, скъпа?

— Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът. — Маги подчерта последното.

Херцогинята се намръщи. Веждите на идеалната Амелия помръднаха съвсем слабо.

— Малката Маги е наследница на голямо имение в пустинята на Ню Мексико — доста нецивилизована страна, както знаете. Тя е съпругата на Кристофър.

Амелия бързо прикри смайването си.

— Колко хубаво, че ви срещнах, лейди Кристофър.

— Моля ви, наричайте ме Маги.

— Тогава рие трябва да ме наричате Амелия. — Усмивката на дамата не показваше нищо друго, освен учтивост.

— Разбира се, ще присъствате на бала на лорд Каламат довечера — каза лейди Торингтън на привилегированата госпожица.

— Да, разбира се. Ще бъда там с чичо си и леля си. Много сме поласкани, че получихме поканата.

— Разбира се, че ще получите покана, скъпа. Въпреки че семейството ви е в търговията, вие изобщо не сте тъпи като някои от онези обикновени търгаши. Вие сте сладко момиче и сте добре дошли на всяко събиране на обществото.

Смирената Амелия изобщо не изглеждаше обидена от думите на херцогинята и й благодари за вниманието.

— Тогава ще се видим довечера — заяви лейди Торингтън и даде знак на кочияша да продължи. Маги устоя на изкушението да погледне през рамо Амелия. Тя беше по-идеална, отколкото сия бе представяла: розови бузи, меки устия, кожа като сатен, огрян от огън, златиста коса, събрана изкусно под подхождащата й шапчица, костюм за езда, който подчертаваше щедрите й закръглени форми, без да прекалява. Маги я намрази от пръв поглед.

Когато се обърна, срещна знаещия поглед на лейди Торингтън. Разбра, че „драконът“ знае всичко за Кристофър и Амелия и се стегна.

— Амелия е толкова талантлива дама — съобщи херцогинята на Маги. — Би било добре да я наблюдаваш и да й подражаваш, мила. Но, разбира се, не можеш да достигнеш нейното ниво. Тя е отлична ездачка и кара собствения си файтон, както сама видя. Музикалният й талант и танцовите й способности са изключителни, а и говори свободно четири езика — погледна Маги изпод извитите си вежди. — Навярно Кристофър ти е споменал за нея.

— Донякъде — призна Маги.

— Те са толкова добри приятели. По-миналия сезон всички вярваха, че ще се оженят, но, разбира се, когато се случи нещастието със Стивън, Кристофър разбра, че има други задължения. Дългът към семейството винаги е бил на първо място за сина ми.

— Разбрах това.

На лицето на лейди Торингтън се изписа самодоволна усмивка. Маги почувства, че се изчервява. Реши, че достатъчно дълго е била изтривалка под краката на тия дами. Щеше да им покаже, че Магдалена Монтоя не може така лесно да бъде командвана и щеше да го направи на глупавия бал на лорд Каламат.

Маги се обърна към Елизабет:

— Мислиш ли, че Кристофър ще ме заведе на бала довечера, ако го помоля?

Елизабет бе изненадана. Тя бавно се усмихна, докато в същото време загрижен израз помрачи лицата на лейди Торингтън и Катерина.

— Сигурна съм, че ще го направи — излъга Елизабет. — И то с радост.