Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Довърши фразата си, обръщайки се към Сиона.

— Ще решим по-късно — рече Сиона и хвана ръката на голата.

— Командирът и аз искаме да се разходим из Гойгоа.

Инмеир се накани да каже нещо, но замълча. Айдахо пусна Сиона пред себе си, минавайки покрай втренчените лица на двамата местни жители.

— Ще пратя две от стражата с вас — извика Инмеир.

Сиона спря и се обърна:

— Нима има някаква опасност в Гойгоа?

— Тук е много спокойно — обади се единият от мъжете.

— Тогава не ни трябват стражи — заяви тя. — По-добре ги прати да пазят топтера.

И отново пое към селото, хванала Айдахо за ръка.

— Добре — каза той, освобождавайки дланта си от нейната. — И все пак какво е това място?

— По всяка вероятност ще го оцениш като тихо и кротко. Не прилича по нищо на някогашния Шулок. Много е спокойно…

— Май кроиш някакъв план — процеди Айдахо, крачейки редом с нея.

— Винаги са ми казвали, че голите бълват въпрос след въпрос — отбеляза Сиона. — Аз обаче също имам какво да питам.

— Така ли?

— Как изглеждаше Лито като мъж по твое време?

— Кой от тях?

— Да, забравих, че е имало двама. Разбира се, говоря за нашия Лито.

— Беше още дете, само това знам.

— Устната История твърди, че една от по-ранните му годеници е дошла от това село.

— Годеници ли? Мислех…

— Когато все още е бил мъж. Станало е след смъртта на сестра му, но преди да започне да се изменя в червей. Историята казва, че невестите на Лито изчезвали в лабиринта на императорската Цитадела, без някой да ги види по-нататък; оставали само изображения и гласове, предавани по холографски път. От хиляди години не е имал годеница.

Стигнаха до малък площад в центъра на селото — пространство с около петдесет метра в диаметър и басейн с чиста вода и ниски стени в средата. Сиона прекрачи стената и седна на каменния перваз, после потупа с ръка мястото до себе си, давайки знак на Айдахо да я последва. Той се огледа внимателно наоколо, отбелязвайки как любопитни очи надничат иззад запердените прозорци и как децата сочат към тях и си шепнат. После се обърна и погледна надолу към Сиона.

— Все пак, що за място е това?

— Вече ти казах. А сега пък искам да науча от теб що за човек беше Муад’Диб.

— Най-добрият приятел, когото можеш да имаш.

— Значи Устната История казва истината, но в нея халифатът на наследниците му е назован Деспозини7, което в определен смисъл звучи зловещо.

Провокира ме — помисли Айдахо.

Усмихна се едва-едва, правейки догадки за мотивите на нейното любопитство. Видът на Сиона беше на очакваш важно събитие човек — обезпокоена, дори уплашена… макар и с известна отсенка на въодушевление и някаква особена гордост. Изглежда нищо от казаното досега не беше повече от маловажни дреболии, от начин за запълване на времето, докато… Докато какво?