Рори Сатаната
- Автор: Хорнър Ланс
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рори Сатаната». Краткое содержание книги:
Сега жените се укротиха и престанаха да се боричкат, тъй като след сполучливите резултати на първите три, нищо вече не можеше да се сравнява с предстоящото.
Една по една те се изреждаха да го изцеждат и тялото му се извиваше вече не в екстаз, а в агония. Писъците му станаха по-прегракнали и замряха — не беше нужно повече да насилват безпомощната му плът. Той бе престанал да се извива и сега се гърчеше на плочника. Накрая, след като и най-разпалените усилия останаха безплодни да го събудят, те се нахвърлиха обезумели отгоре му. Ръце, нокти и зъби разкъсваха плътта. Извадиха му очите, откъснаха му ушите, разкъсаха и устата му. Стройната жена с дълга златиста коса и кожа като мляко, която Рори бе забелязал в началото, като обезумяла заби хищно ноктите си в гениталните му органи, кастрира го и вдигна високо кървавия трофей на своята победа, крещейки като луда, докато тичаше през двора, за да застане под балкона, където стояха мъжете, и им покаже откъснатата плът в ръцете си. Рори погледна към нея. Най-красивата жена, която някога бе срещал.
Жените пак се сбиха помежду си, деряха кожа от тялото му, разкъсваха мускулите му, докато Рори се замоли дано Хюсеин да е вече мъртъв. Увери се, когато видя една кикотеща се фурия да размахва тестисите на жертвата около шията си и да се измъква с танцова стъпка из тълпата. Но дори и Хюсеиновата смърт не ги укроти. Вече бяха озверели и плътта в ръцете им разпалваше безумието. Русата красавица, която бе изскубнала члена му, захвърли трофея си и се втурна при другите, за да се върне след малко под балкона, хвърляйки нещо към Баба. Той не посегна да го улови и когато то падна на пода пред Рори, той видя, че е пръст.
Плочникът бе хлъзгав от кръв, но харпиите не спираха, докато Бистака по сигнал на Баба ги разгони с пръчката и те се свиха със скимтене в един ъгъл.
Рори погледна и щеше да повърне при вида на безформеното червено месо и потъналите в кръв ръце на задъханите жени. Докато се взираше, той чу строполяването на майката на Хюсеин, която полетя от балкона към плочите. Тялото й беше обезглавено. Жените от харема погледнаха към майката на Баба, останала сама. Тя хвърли окървавения ятаган към двора, вдигна двете си ръце към главата и извика:
— Почит! Отдайте почит на султана на Саакс и научете как младият лъв разкъсва чакалите, които хапят петите му!
Една подир друга жените се проснаха на окървавената земя, насочили глави към Баба. Бавно една от тях — белокожата блондинка — вдигна глава, поглеждайки шанго право в очите.
— Пожали ни, господарю — замоли тя със силен акцент. — Ние ти служихме добре тази нощ. Живей в мир и имай милост към нас, твоите покорни слуги.
Баба обърна гръб и с бавна крачка влезе в стаята. Вътре някой бе запалил свещ и при оскъдната й светлина Рори забеляза една сълза, която се спускаше по гладката буза на Баба.
— Каллас! — каза той. — Свърши се.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
След мъчителното преживяване в Басампо, последвано от убийството на Хюсеин през първата нощ в Саакс, на Рори му се гадеше от бруталността, кръвопролитието и жестокостите. Изглежда човешкият живот бе най-евтината стока в Африка. Човек можеше да бъде принесен в жертва, за да се умилостиви гнева на някой африкански бог. Можеше да бъде обезглавен по прищявката на местния властник, затова че е стъпил върху сянката му. Или можеше да бъде измъчван префинено, само за да разсее за момент скуката на някой дребен шейх от пустинята. Африка наистина беше страна на жестокостите. Реките й гъмжаха от крокодили, джунглите й — от отровни змии, просторните савани изобилстваха от диви зверове, а въздухът от кръвожадни насекоми. И населението й бе погълнало всички злини, на които го учеха те, за да се бранят по суша, вода и въздух.