Рори Сатаната

— А керванът им? Голям ли беше? — попита ревностно Баба.

— Тими каза, че били триста броя първокачествена стока.

— Добре, ще можем да ги включим в следващата пратка, а робите от Басампо винаги носят добри пари. — За миг Рори се превърна в делови мъж.

— Слава богу, че ти няма да се връщаш в Тринидад, или Сан Доминго, или Куба, или където и да било с тях — притисна се още по-близо до него Мери.

— Не, Мери, това е за Тими и Мансур. Баба и аз ще си останем тук и ще остареем неразделни, докато другите превръщат черната ни слонова кост в лъскаво злато. Добре ще бъде да се видим пак с Тими. Дълъг път изминахме двамата заедно.

Спряха се за миг в подножието на стълбата, после бавно се заизкачваха. Като стигнаха горе, Баба свали момчето от раменете си и го сложи на пода. Мери освободи двамата, целуна нежно Рори по устата и Баба по бузата и като им напомни още веднъж да не закъсняват за вечеря, се отдели от тях и тръгна в обратната посока.

— Елмира ще ми помогне да се облека. Помнете, ще се срещнем след час. — Тя улови момченцето за ръка.

— Един дълъг час без теб, любима. — Ръката на Рори разроши косата на детето.

Разветият й воал, тихите стъпки и махащата за сбогом ръчичка на детето се изгубиха в дългия коридор. Баба улови Рори под ръка и двамата закрачиха към апартаментите си. Рори спря и взе ръката му в своята.

— Щастлив е нашият живот, Баба.

— Аллах е пожелал така, Рори.

— Нека винаги бъде такова желанието му.

— То е написано на челата ни и в Книгата на съдбата, Рори.

— Баба, братко мой.