Вечната война

Оставаха ни около двайсет минути. Брил заемаше позициите със своите хора и ги разставяше отделение по отделение в окопите, така че огневите им линии да се припокриват. Намесих се и настоях да подреди тежките оръжия тъй, че да примами авангарда на противника в обсега на лазерите.

Нямаше какво повече да се прави, освен да се чака. Помолих Чарли да изчисли скоростта на противника и да ни даде точни данни, сетне седнах зад писалището си и извадих листи, за да начертая схема на разположението на хората на Брил и да видя дали бих могъл да го оптимизирам.

Котаракът се намърда в скута ми, мяукайки жалостиво. Очевидно не можеше да разпознава хората, когато бяха облечени в бойните си скафандри. Никой друг обаче не сядаше зад това писалище. Посегнах да го погаля, но той скочи и избяга.

Първата линия, която начертах, прокъса четири листа хартия. Отдавна не бях вършил фина работа, облечен с боен костюм. Спомних си как по време на обучението ни принуждаваха, наредени във верига, да упражняваме управлението на усилвателите, като си подавахме един на друг яйца — голямо цапотене беше. Интересно дали все още има яйца на Земята.

Свърших с диаграмата. Не виждах какво повече можеше да се добави към нея. При толкова томове теория, наблъскани в главата ми, имаше сума съвети по тактиката на кръговата отбрана, но всички изхождаха от съвсем различни гледни точки. Ако ти си този, който е обкръжен, не ти остават много възможности. Залягаш и се биеш. Отговаряш бързо на съсредоточаването на противниковите сили, но запазваш гъвкавостта си, така, че врагът да не може да прибегне до отвличаща маневра, за да намали съпротивата ти и някои предварително избран сектор на отбраната. Използвай пълноценно въздушното и космическото прикритие — един винаги полезен съвет. Зарови глава, па макар и с навирен нос, и се моли да дойде кавалерията. Удържай позицията си и не мисли за Диен Биен Фу, Аламо и битката при Хейстингс.

— Излетяха още осем транспортни машини с войници — осведоми ме Чарли. — Остават пет минути до пристигането на първата група.

Значи възнамеряваха да ни нападнат на две вълни. Най-малко две. Какво бих направил, ако бях на мястото на тауранския командир? Не беше трудно да се досетя; на тауранците им липсваше тактическо въображение, бяха склонни да копират действията на човеците.

Първата вълна би могла да бъде пожертвана, атака тип камикадзе, която да ни отслаби и да разкрие отбраната ни. Втората вълна щеше да настъпи по-методично и да довърши работата. Или обратното: първата група щеше да се окопае за двайсет минути, а втората щеше да прелети над главите им, за да връхлети право върху нас, да разкъса отбранителните линии и да унищожи базата.

Възможно е да изпращат две групи, просто защото две бе магическо число. Или пък бяха в състояние да изстрелват само по осем транспортни съда едновременно (това не бе на добро, тъй като означаваше, че тези съдове са големи; при различни предишни ситуации те бяха използвали транспорти с капацитет от четирима до 128 бойци).