Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

В главата на Майк отекна очебийният въпрос: възможно ли е Адам да е сторил нещо подобно?

— А и ние кого да приберем? Помислете си само. Това са богати непълнолетни младежи, които могат да си наемат най-добрите адвокати и които какво толкова са направили? Взел си законно изписани с рецепта лекарства от дома си. Кой го е еня? Нали разбирате отново за какви лесни пари става дума?

— Предполагам.

— Само предполагате ли, доктор Бай? Дайте да не си играем на игрички. Не предполагате. Много добре знаете. Схемата е почти безупречна. Известно ви е и как действаме при нормални обстоятелства. Нямаме намерение да се занимаваме с шепа тъпи тийнейджъри, които се друсат. На нас ни е нужна едрата риба. Но ако голямата риба в случая е умна, тя оставя непълнолетни дечурлига да разнасят наркотиците й. Тъпите готици, на които им трябва да се изкачат с поне още едно стъпало по хранителната верига, че да заслужат названието „неудачници“. От това те ще се чувстват важни, а ако тя самата случайно е и малка с излежана присъда за углавно престъпление, те ще са като пластилин в ръцете й. Нали ме разбирате?

— Напълно — каза Майк. — Според вас Розмари МакДевит се занимава точно с това в „Джагуар“. Има и клуба, има и непълнолетните, които да й вършат работата в рамките на закона. До известна степен звучи логично.

— А какво точно ви притеснява?

— Говорим за жена, чийто брат е умрял от свръхдоза наркотици.

ЛаКру не можа да сдържи усмивката си:

— Значи и на вас е успяла да разкаже своята малка шекспировска трагедия. За братчето, което нямало отдушник, та се друсало яко и от това навирило петалата.

— Не е ли вярно?

— Пълна измишльотина, доколкото ни е известно. Тя твърди, че е от Бремън, Индиана, но според архивите ни в района не е имало подобен смъртен случай.

Майк нищо не каза.

Скот Данкън вдигна глава от бележника.

— Ама е мацка, та дрънка.

— Няма спор, съгласи се ЛаКру. — Парче и половина.

— Завърта мъжките глави от раз.

— Абсолютно си прав, Скот. Точно това е и методът й. Привързва някого към себе си по сексуален път. Не че имам нещо против и мен да ме обвърже за малко, нали ме разбирате, докторе?

— Съжалявам, но не.

— Гей ли сте?

Майк едва се сдържа да не извърти очите си от отчаяние:

— Добре де, щом настоявате, нека да съм гей. Давайте нататък, ако може.

— Тя използва мъже, докторе. Не само тъпите тийнейджъри. По-умни мъже. Зрели мъже.

— Млъкна и зачака.

Майк погледна първо Данкън, после ЛаКру.

— Сега ли е моментът да хлъцна и да осъзная, че вие всъщност имате мен предвид?

— Това пък защо изобщо е трябвало да ни минава през ума?

— Предположих, че точно това ще кажете.

— Аз само имах предвид — и ЛаКру разпери ръце, все едно бе първокурсник в театрално училище, — че според вас до днес не сте я виждали. Нали така казахте?

— Точно така.

— При което ние безрезервно ви вярваме. Така че нека ви попитам нещо съвсем друго. Как върви работата? В болницата, имам предвид.