Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

Сюзън Лоримън отпи нова глътка чай. А Айлийн си мислеше за Хършел, за това, че не им е останало нищо. Дали пък Хършел няма някоя връзка, мина й през ума — с оная сладникавата разведена нова рецепционистка, дето все се смее на шегите му — и реши, че отговорът най-вероятно е „да“.

„Какво ни е останало, Айлийн…?“

Мъж, който задава подобен въпрос, отдавна е отписал брака си. Просто Айлийн бе осъзнала прекалено късно, че той вече си е отишъл.

— Не ме разбирате — каза Сюзън Лоримън.

— А и надали ми трябва. Вие не искате той да научи. Това е пределно ясно. Знам и че Данте ще бъде покрусен от мисълта. Семейството ви като цяло ще пострада. И това ми е ясно. Но не ме занимавайте с тези неща, ако обичате. Нямам никакво време, честно казано. Мога цяла лекция да ви прочета как всичко това е трябвало да ви мине през ума девет месеца преди да се роди Лукас, но сега е уикенд, мое лично време, а и аз си имам своите проблеми. А и, честно казано, не се интересувам от моралните ви недостатъци, мисис Лоримън. Интересувам се единствено от здравето на сина ви. Точка. Край на историята. И ако мога да го излекувам с цената на брака ви, съгласна съм да се подпиша под молбата за развод. Ясно ли се изразявам?

— Напълно.

Сюзън сведе поглед. С престорена свенливост — израз, който Айлийн и преди бе чувала, но чак сега разбра истинския му смисъл. А именно това наблюдаваше в момента. Колко ли мъже биха отстъпили — бяха отстъпили — пред подобен ход?

Не биваше да поставя всичко това на лична основа. Айлийн пое дъх и се опита да се абстрахира от собствените си проблеми — отвращението й от прелюбодеянието, страховете й за бъдещето без мъжа, с който се бе събрала за цял живот, притесненията й около клиниката и въпросите, които федералните агенти й бяха задали.