Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Щом зададе въпроса, Шийла погледна към Сам и тя поклати слисано глава:
— Аз не бих могла. Щях да бъда изпълнена с гняв, щях да съм разстроена, съсипана и сломена. Нямаше да мога да го направя, нито да го прикрия.
Шийла Уинтърс се усмихна и повдигна ръце в знак на пълно съгласие:
— Ето, току-що описахте състоянието и чувствата на Лий. Аз бих се чувствала по същия начин на нейно място.
— Добре е, че в очите на добър психиатър като вас съм нормална жена — рече Сам.
Шийла се засмя и се пошегува:
— Защо мислите, че психиатрите са „нормални“, детектив?
Доволна, че се е разбрала с красивата брюнетка, Шийла се обърна към Маккорд:
— Отговорих ли адекватно на въпроса ви?
— Да, но има още много неща, които искам да знам.
— Опасявам се, че не мога да ви помогна. Вече ви казах всичко, което мога да ви разкрия по закон. Всичко останало е лекарска тайна.
Той не обърна внимание на думите й:
— Логан Манинг ви е бил не само пациент, но и приятел.
Шийла Уинтърс отново започна да си играе със златната химикалка, ала учтивата усмивка не слезе от лицето й. Не потвърди и не отрече казаното.
— Кога за пръв път господин и госпожа Манинг потърсиха помощта ви и защо?
Златната химикалка продължи бавно да се върти, ала психиатърката престана да се усмихва.
— Доктор Уинтърс, извинете ме, забравих да ви дам това. Трябваше да ви го покажа, преди да ви попитам каквото и да е. — Сам знаеше отлично, че той не е забравил. Поради някаква причина искаше да провери реакциите на Уинтърс.
Маккорд бавно извади писменото позволение на Лий Манинг от джоба на спортното си яке. Подаде й листа, изписан с почерка на актрисата.
Шийла Уинтърс остави химикалката си настрана и взе документа. Погледна го и му го върна.
— Няма да отстъпя — заяви. — Не съм сигурна, че това е почеркът на Лий.
— Имате думата ми на пазител на реда. Това е нейният почерк, тя ни връчи разрешението преди четири дни.
— Много добре. Приемам честната ви дума — отвърна тя и се облегна назад в коженото си кресло.
— Значи ще отговорите на въпроса ми?
Психиатърката се усмихна примирено и рече:
— Не.
Сам поглеждаше удивена ту Маккорд, ту лекарката. Имаше усещането, че лейтенантът най-накрая е намерил достоен противник.
— Защо?
— Защото е очевидно, че преди четири дни Лий Манинг не е била в стабилно психическо състояние.
— Искате да кажете, че е неуравновесена? — попита Маккорд.
— Разбира се, че не. И не използвайте такива определения пред мен, лейтенант. Просто ви казах, че преди четири дни Лий беше под много силно напрежение, което, като се имат предвид обстоятелствата, е напълно нормално и разбираемо.
Сам осъзна, че опасението на Маккорд ще се превърне в реалност — всеки миг Шийла Уинтърс щеше да вдигне телефона и да се обади на Лий Манинг, за да я посъветва да оттегли писменото си позволение.
— Нека използвам друга фраза, доктор Уинтърс, такава, която ще ми е по-лесно да употребя пред вас. „Възпрепятстване на правосъдието“. Вие съзнателно възпрепятствате разследване на убийство. Не съм ви искал документацията, но съм готов да го направя. Просто ще почакам тук, докато детектив Литълтън отиде при някой съдия и изиска заповед.
Сам си помисли, че ситуацията е патова, ала Маккорд й подаде листчето с думите на Лий Манинг и й нареди:
— Ще чакам тук и ще правя компания на доктор Уинтърс. Намери съдия, обясни му ситуацията и ми донеси заповед. Всъщност ми донеси заповед за обиск, в случай че доктор Уинтърс реши да се бори докрай. Също така доведи детективите Шрадер и Уомак, за да ни помогнат да открием онова, което търсим.
— Нека ви предложа нещо — рече Шийла и снизходително се усмихна.