Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
В същия момент в кабинета влезе Уомак и дочу последните думи на лейтенанта.
— Как разбрахте, че Манинг е хойкал? — попита.
— Джейн Сербинг — актрисата, която е заместила Лий Манинг, ни каза сутринта — отвърна Маккорд.
— А тя знае ли, че Логан Манинг е чукал и секретарката си?
— За кого говориш?
Уомак посочи кабинета зад гърба си:
— Манинг е спял със секретарката си. Името й е Ерин Гилрой. Току-що се разплака и ми призна всичко. А вие за кого говорите?
— За Джейн Сербинг.
Очите на Уомак станаха като палачинки и той едва се сдържа да не се засмее.
— И нея ли е чукал? Мътните го взели, ако имах шанс с Джейн Сербинг, и аз щях да се възползвам. Тази жена… — Вдигна ръце и направи движение, очертаващо женски гърди с големината на дини. После погледна Сам. — Литълтън, ти защо не поговориш със секретарката. Може да измъкнеш нещо повече от сълзи и сополи. Карай я по-полека с нея, тя е чуплива като яйчице. Аз само я попитах откога работи тук и дали е запозната с навиците на Логан Манинг. Тя се разрева още на първия въпрос и ми каза всичко, преди да съм изрекъл втория си въпрос.
— Ще ми се да поговоря със Соколоф — рече Маккорд и се изправи, ала Уомак го спря и го попита нещо.
Сам не бързаше да отиде при хлипащата секретарка, бавно тръгна покрай кабинетите и стигна до отворена заседателна зала. В средата на помещението върху висока маса стоеше макет на красива сграда във формата на полумесец. Макетът бе построен в стил арт деко и в двата му края се извисяваха две елегантни кули.
Моделът беше висок около два метра и нещо и бе изпипан до последния детайл, включително миниатюрните фонтани, орнаментираните улични лампи, алеите и разкошния пейзаж.
Умислен мъж стоеше пред макета и го съзерцаваше с леко прегърбени рамене.
— Това ли е макетът за „Кресънт Плаза“? — попита Сам и влезе в залата, за да огледа модела по-добре.
Мъжът се обърна и побутна очилата си нагоре.
— Да, това е.
— Аз съм детектив Литълтън от полицията в Ню Йорк.
— Аз съм Джордж Соколоф.
Сам отново се загледа в макета пред себе си и почтително каза:
— Чудесен е. Кулите бегло ми напомнят на върха на сградата на Крайслер. Господин Манинг трябва да е бил много талантлив и много горд с проекта си.
Мъжът понечи да каже нещо, ала се отказа и замълча.
— Да не би да не съм права?
— Отчасти — рече той и изправи рамене, а после горчиво добави: — Логан много се гордееше с него. Сега, когато е мъртъв, вече не мога да крия, че проектът е плод на взаимните ни усилия. Концепцията и дизайнът са мои. Имаше време, в което бях съгласен компанията да си приписва заслугите ми. Този път обаче Логан обеща, че аз ще бъда главен архитект и че ще получа част от славата.
Чу се гласът на Маккорд:
— Как се чувствахте, когато Логан Манинг жънеше всички лаври, господин Соколоф? Или това е нормално за архитектурния бизнес?
Сам се опита да не мисли за това колко привлекателен е Мичъл Маккорд, когато самоуверено влиза в някоя стая. Спортните сака вече не му бяха широки в раменете, той бе поправил облеклата си. Сега те му стояха чудесно, ала Саманта най-много го харесваше в тесни блузи без яка и в коженото яке, което обичаше да носи. Тя тихо излезе от заседателната зала и остави архитекта и Маккорд насаме.
Кабинетът на Логан Манинг се намираше в дъното на извития коридор, водещ началото си от главното фоайе. Ерин Гилрой стоеше пред бюрото на Логан Манинг с наведена глава и стискаше мокри кърпички в ръка. Вдигна поглед, когато Сам влезе.
— Госпожице Гилрой, аз съм детектив Литълтън.
— Здравейте — пресипнало, но спокойно поздрави жената.
— Желаете ли да седнем?
— Не. Когато стоя права, не се чувствам така уязвима. Саманта приседна на бюрото на Логан Манинг и извади бележник и химикалка от чантата си.
— Детектив Уомак сметна, че може би ще ви е по-лесно да поговорите с жена.
— Така ли? Не ми се стори от състрадателните.
От описанието на Уомак бе останала с впечатлението, че Ерин е лесно ранима и боязлива жена.
— Откога работите тук?
— Почти от две години.
Сам си записа и се замисли как да подходи към следващия въпрос. Всъщност се оказа, че не трябва да се измъчва — Ерин Гилрой сама подхвана темата:
— Връзката ми с Логан Манинг започна и приключи преди половин година.
Сам изпитателно се вгледа в секретарката и се зачуди защо жената си признава толкова открито и бързо пред двама детективи, които за нея са напълно непознати.
— Кой друг знаеше за това?
Ерин стисна юмруци и процеди през зъби:
— Никой! Единствената, на която бях разказал, е съквартирантката ми Дебора, но снощи някакъв репортер се обадил и заявил, че знае за връзката ми с Логан. И съквартирантката ми, приятелката ми — натърти Ерин, — решила, че не е честно да го лъже, затова му разказала всичко. — Младата жена погледна Сам и ядно каза: — Можете ли да ми обясните как някой, който чете Библията и непрестанно я цитира, може да предаде приятелката си и да наруши даденото обещание, без да се замисли поне? И да го направи в името на правдата?