Ястреба и гълъбицата
- Автор: Гарланд Кит
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ястреба и гълъбицата». Краткое содержание книги:
— Такъв съм — простена той.
— Слава Богу — промълви тя и като придърпа главата му към своята, се надигна на пръсти, за да се притисне към него. Усещаше дъха й върху устните си и трепкането на миглите й по бузата си. — Една малка целувка няма да навреди на никого, нали?
— Не — чу се той да я уверява, докато я сграбчваше в обятията си.
На някои неща в живота, независимо от силата на човешката воля, няма начин да се устои. А и Бог му е свидетел колко правдоподобно му прозвучаха нейните аргументи. И защо не? Става дума само за една кратка целувка. Това в никакъв случай не е изпитание на волята.
Устните им се срещнаха и започнаха нежно и топло да се изучават. Гърдите им плътно се притискаха едни към други.
— Беше много приятно — прошепна Теди и сведе глава.
— Да — съгласи се Майлс и долепи чело в нейното, напълно овладял желанията си за момента.
— Добре ли си?
— Съвсем. А ти?
— Много добре. Предполагам, че… още една няма да ни навреди.
— Щом ще те направи щастлива, съпруго. В това отношение споразумението е пределно точно.
С пръст под брадичката й той отново поднесе устните й към своите. Те потрепериха за миг под неговите, после се разтвориха при първия напор на езика му, за да му разкрият цялата свежест на устата й. Мигом целият му здрав разум изчезна, ведно с всякакви задръжки. Приличаше на умиращ от жажда човек, получил първата глътка вода, Нямаше достатъчно голяма земна сила, която да му попречи да се напие до насита.
Искаше да я погълне цялата, да поеме дъха й в гърдите си, да притежава самата й същност. Ако тя му бе позволила, би я погълнал.
Притисна я силно в прегръдките си, плътно я допря до себе си и впи устни в нейните. Страстната стихия, която смяташе за отдавна угаснала у него, избухна с такава сила, че възпламени кръвта му и го изпълни с живот. Тази жена му възвърна чувството, че отново е истински мъж.
Тя извика, извърна глава и с усилие си пое въздух. Дланите й се опираха в гърдите му, ала той не й позволи да се отдръпне, още по-малко — да избяга.
— Какво има? — Устните му докоснаха падналите по слепоочието й къдрици.
Изпълни дробовете си с нейния аромат, ръцете му не успяваха да се насладят на нежното й тяло. Дълбоко в душата му го прониза остра болка, от която гърдите му се стегнаха.
— Секва ми… дъхът от теб — прошепна тя.
— А аз спирам да дишам, когато ти влезеш в стаята.
Тя наклони глава. На меката светлина се видя как страните й поруменяха и Майлс изпита копнеж да я вземе в обятията си и нежно да я люби. Като се има предвид дълбочината на необузданата му страст само преди секунди и дивото желание да я задоволи, му бе трудно да си обясни сегашната си загриженост за нея.
— По-добре да си вървя — промълви тя и вдигна очи към него.
Там той зърна колебание, придружено от известна неохота. По някакъв странен начин това го трогна и заплени.
Едва не я помоли да остане при него, но се възпря. Защо да го прави, по дяволите? Не е самотен и не се нуждае от нея! Никога никой не му е бил нужен, а още по-малко нечие състрадание или нежност. И определено не му трябва жена, която възнамерява да го превърне в обект на безграничното си любопитство. Ако й предостави дори и най-малка възможност, тя наистина може да проникне до дълбините на душата му. Току-що се убеди. А той не е мъж, който ще приеме това.
— Да, по-добре си иди — съгласи се той грубовато, подстрекаван от обзелите го мисли. И въпреки това я пусна с дълбоко нежелание. Наведе се да вземе чашата с бренди. Отпи няколко големи глътки с надеждата да проясни мислите си. — Рейнолдс възнамерява да дойде утре по обяд — добави той като я наблюдаваше внимателно. — Ще остане няколко часа.
Тя посрещна рязката промяна в поведението му с вирната брадичка и нетрепващ поглед.
— Тогава трябва незабавно да си тръгна. Иначе ще прекарам половината нощ да се чудя какво да облека. Лека нощ, Уинчестър.
А после, преди той да усети, се надигна и го целуна по небръснатата му брадичка. Като облаче люляков аромат, обгърнато с коприна в цвят на слонова кост, тя се извърна и напусна стаята. Майлс остана загледан в затварящата се зад гърба й врата. В спалнята му вече бе настъпил хлад и само след мигове щеше да проникне отново в душата му.
Хубавото на големите къщи е, че лесно можеш да се потопиш в нощната тъмнина, без да те забележат. Тиха като движението на облаците в среднощното небе, Теди притвори страничната врата зад себе си и забърза по пътеката към конюшнята. Под семплата памучна рокля носеше черна риза, панталони и високи до коленете ботуши. В единия ботуш бе напъхала пистолета си, в другия — ножа. Върху раменете бе метала черната пелерина, а в ръка държеше широкополата черна шапка.