Ястреба и гълъбицата
- Автор: Гарланд Кит
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ястреба и гълъбицата». Краткое содержание книги:
— Не съм съвсем сигурна — отвърна Теди над рева на тълпата.
Изведнъж гласът й заседна в гърлото. По неизвестна причина образите на Уинчестър и Джул, устремени към нея, разбудиха някакъв бегъл, но тревожен спомен. Нещо в начина, по който седяха на конете, а вятърът издуваше ръкавите на ризата на Уинчестър и вееше пешовете на сакото на Джул й се стори подозрително. Тя присви очи, но, докато те преминаха пред трибуната, докато проехтя тътенът от конските копита, докато се завихряха облаците прах, споменът изчезна.
— Карат ги да препускат с все сила — обади се Теди, хапейки долната си устна. — Продължават ли така, ще бъде чудо, ако не осакатят и двата коня.
Леля Едуина изсумтя и промърмори:
— Дай на един мъж възможност да докаже, че няма здрав разум повече от едно дете и той ще надмине очакванията ти. Гледат на надбягването като на изпитание на физическите им възможности. Какво значение имат два осакатени коня за мъжа, който ще излезе победител на тази арена, където стотици ще станат свидетели на триумфа му? Гордостта замъглява разума. Затова сме и в разгара на тази глупава война. Ако зависеше от жените в тази страна, проклетата война никога нямаше да започне. Щяхме да намерим начин да се измъкнем, без да се пролее и капчица кръв. Ние се ръководим от жал и съчувствие, а не от нахалство, арогантност и гордост, нито от желание за отмъщение. — Меките й сиви очи се насочиха към Теди. — Не казвай на Джордж, че съм говорила такива неща. Подобно на повечето си събратя той не търпи напредничавото мислене от жените. Мъжете не ни разбират и затова определят поведението ни като коварно съзаклятие и съучастие в престъплението. Не могат да си обяснят защо не посрещаме с аплодисменти мобилизирането на младите ни мъже и хвърлянето им на полето на битките. Няма нищо величествено или благородно във войната.
— Напълно съм съгласна с теб — увери я Теди. — Но според мен чичо Джордж те слуша повече, отколкото си даваш сметка.
— Естествено! Не оставям друг избор на клетника. Но пък и кой не би се вслушал в здравия разум? След двадесетгодишен брак дори и най-упоритият мъж променя начина си на мислене. Но даже да приеме мнението ми, не ми го съобщава веднага. Господи, какво ли щеше да направи Медисън, ако знаеше, че аз съм подсказала на Джордж най-добрите му стратегически идеи?
Теди се вторачи в леля си.
— Да не би да искаш да кажеш, че режисираш морски маневри от всекидневната си, лельо Едуина?
— Прекалено много очакваш от мен, мила.
— Не, мисля, че сериозно съм те подценявала.
— Глупости. Прекалено си интелигентна, за да направиш подобно нещо. Господи, ето ги пак идват!
Теди извърна рязко глава. Докато взимаха далечния завой, Див вятър продължаваше да е от външната страна, но вече с една глава напред. Сред облак прах те отново преминаха край трибуните и се впуснаха във финалната обиколка.
Буца заседна в гърлото на Теди. Тя се вкопчи в перилата, стисна здраво зъби и се повдигна на пръсти. Премигна и се опита да разпознае конете. Жилите по вратовете им силно пулсираха. Отначало Див вятър водеше с една глава, после — Доблест. Ушите им бяха прилепнали назад, докато тичаха с всички сили. Като по някакво чудо нито единият, нито другият ездач бе използвал камшик досега.
— Идват — прошепна Теди, когато конете взеха последния завой.
— Доблест води — отбеляза леля Едуина и пръстите й се впиха в ръката на Теди.
— Не, не води.
— Права си, по дяволите.
— Див вятър е начело, макар и с минимална преднина.
— По-добре стискай палци да не е така.
— Моля? Аз…
Теди преглътна думите си. Конете приближаваха финала. Гърдите им бяха издути, а вените по благородните им глави пулсираха.
Сред оглушителни аплодисменти те преминаха пред трибуната. Леля Едуина нададе съвсем не женствен възторжен писък и обгърна Теди с ръце. Устата на младата жена пресъхна. Доблест бе спечелил надбягването.
Песента на щурците изпълваше въздуха в ранната вечер, когато Теди пресече прага на парадния вход на Мирамер. Влезе във фоайето и видя как Джили бавно слиза по стълбите със сребърен поднос в едната ръка и празна кристална гарафа в другата.
— Уинчестър върна ли се? — попита я Теди, макар и забелязала обичайното й хладно високомерие.
Теди обаче не възнамеряваше да допусне тази жена да я ядоса, независимо от почти пълната си убеденост, че ангажиментите на Джили към Уинчестър надхвърлят общоприетите задължения на една прислужница. Сякаш за да потвърди напълно впечатленията й, Джили се спря едно стъпало над нея и постави ръка върху деколтето на сивата си рокля, която плътно очертаваше формите на стройното й тяло. Въпреки намерението си, Теди усети как стомахът й се свива само от представата, че Уинчестър се възползва от предлаганата му плът. Непреодолимо й се прииска да ощипе жената и едва се овладя. Вкопчи пръсти в полите си.