Кристално сърце

— И аз не съм забравили онази нощ. И сега виждам пред себе си онази стая, многото свещи, скъпите стенни килими. За пръв път от много дни бях сит, защото първата им работа беше да ме нахранят. Може наистина да си била наивна, но спомни си, че и аз бях само един неопитен млад рицар, без пукнат петак, а когато те видях да стоиш до това легло, от страх за малко да напълня гащите, защото беше толкова невероятно хубава… красива като ангел. В този миг разбрах, че съм изгубил сърцето си, че те обичам.

— Никога не сте ми го казвал!

— Крал Хенри ще обяви Джулиън за мой наследник. Архиепископ Тиоболд ще получи разрешението от папата в Рим. Един ден момчето ще стане граф Морлекс.

— Името му е Магнус. И така ще си остане. Никога няма да го нарека Джулиън. Божичко, вие не можете да го наречете Джулиън Фицджулиън… всеки ще реши, че това е прякор за подигравка.

Нийл притисна топли устни към гърдите й.

— Остани при мен, Емелин. Скъпа, ще получиш от мен всичко, което пожелаеш. Крал Хенри ще се погрижи за това. Нали ти върнах златарската работилница и къщата. Ако искаш, може да имаш отново и бегинки.

— Не, не искам. Горките жени. Често се питам какво ли е станало с Уолтър и Бертилда.

Нийл я целуна страстно.

— Ти още не си ми казала, че ме обичаш, малка вещице.

Емелин усети тежестта му върху себе си, усети до кожата си ударите на неговото сърце, видя балдахина над леглото, в което тогава се бяха любили за пръв път. И най-сетне разбра съвсем ясно. Беше го обикнала от първия миг. Беше го обичала през всички тези години. Въпреки всичко, което се бе случило между тях.