Кристално сърце

— Фламандският търговец на платове, който ми донесе писмото на Найджъл, ми разказа, че той е жаден да научи новини за вас и за момчето. Затова го осведомих за онова, което ми е известно.

— Което значи? — попита Емелин и му върна обратно договора, подготвен от Найджъл.

— Писах на Найджъл, че отново сте бременна. Научил го бях от жена си.

Емелин го изгледа студено.

— Чувствам се много поласкана, че ми показахте този договор — каза тя. — Но се боя, че аз самата няма с какво да ви помогна. Ще трябва да поговорите с моя съпруг. Защото ви е необходимо неговото съгласие, ако решите да започнете търговия с фламандците.

Авенант беше явно разочарован.

— Но, госпожо Емелин, нали идваме при вас всеки път, когато имаме нужда от помощ, а вие всякога сте ни подкрепяли със съветите си. Толкова добре сте ориентирана в нашия занаят…

Емелин не знаеше какво да му отговори. Нали не можеше чисто и просто да му заяви, че скоро ще напусне Морлекс и ще живее другаде.

За пръв път осъзна колко е необходима в Морлекс. За тях бе не само господарката на крепостта, но и техен банкер и сараф.

Изведнъж я обзе странното чувство, че Нийл Фицджулиън сигурно нямаше да възрази, ако тя реши да остане в Морлекс.

Сигурно ще се измокри до кости, каза си Емелин, когато се загледа подир Авенант, който препусна по пътя към реката. За щастие поне не беше студено. Наближаваше октомври и тогава щеше не само да вали, но и да стане ужасно студено.

Емелин отиде в кухнята, за да помоли едно от момчетата да доведе Магнус от помещението за рицарите. Докато ги чакаше, изпи чаша бира, която й предложи готвачът.

Роксетър. Едва си спомняше града. Като дете беше ходила там няколко пъти. Дядо й беше още тогава мълчалив стар човек с много тъмни очи и черна коса, която почваше да побелява. В младостта си е бил воин и приятел на крал Хенри Първи, по-късно учен, прочут и почитан не само в Англия. Понякога го наричаха и Саймън евреина.

Когато Магнус се върна и почна да я умолява да го пусне да спи при Джайън и рицарите, тя го изпрати с Хедуид в стаята в кулата, където той трябваше да се измие, преди да слезе отново за вечеря.

Шумът в кухнята изведнъж я изнерви. Тя излезе навън, за да потърси кобилата си, която всеки ден можеше да се ожреби.

Погледна учудено двамата рицари, които току-що пристигаха с прогизнали от дъжда наметала. Когато единият си свали качулката, тя го позна.

Не носеше шлем. Къдравата му коса беше черна, както и дебелите вежди. Несъмнено хубав мъж.

Двамата рицари бяха принц Кадоуладър и куриерът.