Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Сериозно ли?
— Точно така. — Все още не я бе погледнал. Отдалечи се на няколко крачки, за да отреже други цветя. — При сегашните обстоятелства е трудно да преценим накъде вървим и какво ще правим по-нататък.
— Значи искаш да живеем заедно, докато обстоятелствата се променят, а после ще му мислим?
— Да, точно така.
Желанието й за спор отново се върна.
— Чувал ли си, че е редно първо да попиташ?
— Да, но няма да го направя. А в центъра винаги ще работиш с мама, със Стела или с мен.
— Кой те е назначил за мой шеф?
С нетрепващи ръце Харпър спокойно продължи заниманието си.
— Един от нас ще те придружава до работа и обратно.
— А до тоалетната сама ли ще ходя? — заядливо попита тя.
— Щом толкова упорстваш да останеш, това са условията.
Колибрито се върна, но този път не успя да привлече вниманието й.
— Условия ли? Слушай, Харпър…
— Не, няма да стане. Щом си твърдо решена да бъдеш тук, докато се разплете историята, аз също съм твърдо решен да те пазя. Обичам те и искам да ме послушаш.
Хейли отвори уста, но не каза нищо, а само въздъхна.
— Ако беше започнал с това, че ме обичаш, може би щях да съм по-склонна на преговори.
— Не подлежи на преговаряне.
Тя присви очи. Но той все още не бе прекратил работата си, за да застане с лице към нея.
— Когато си наумиш нещо, никой не може да те спре.
Харпър се наведе, събра цветята в кошницата и върза стъблата им в небрежен букет. Изведнъж се извърна и кафявите му очи срещнаха нейните.
— Заповядай.
Хейли ги взе, но погледът й недоверчиво се плъзна над тях.
— За мен ли ги набра?
На лицето му бавно се появи онази негова неповторима усмивка.
— За кого другиго?
Тя въздъхна. Харпър бе добавил към букета никоциана и Хейли долови силния й аромат.
— Изнервящо е, когато в рамките на минута се държиш толкова нагло и толкова мило. Много са красиви.
— Като теб.
— Знаеш ли, друг мъж би започнал с цветята, ласкателствата и обясненията в любов, за да ме разнежи и накара да отстъпя. А ти правиш всичко наопаки.
Той продължи да се взира в очите й.
— Да те разнежа не беше първата ми грижа.
Стиснала цветята в една ръка, Хейли обгърна врата му.
— В случай че те интересува, радвам се, че ще се преместиш при мен. Следващия път, когато някой подложи смелостта ми на изпитание, предпочитам да бъдеш там.
— Ще бъда.
В този миг по пътеката се зададе Лоугън.
— Извинявайте, изникна нещо — каза той. — Най-добре е да дойдете.
Когато отново влезе в библиотеката, Хейли долови вълнението във въздуха. Притеснено огледа стаята и видя Лили да си играе с колички с Гевин и Люк на пода до камината, която Дейвид бе напълнил с цветя за летните месеци.
Щом зърна майка си, детето прекъсна играта и се заклатушка към нея да се похвали с новото си камионче. Но в мига, когато Хейли я повдигна, малката протегна ръце към Харпър.
— Никога не би предпочела другиго, щом ти си наблизо — отбеляза Хейли и му я подаде.
— Разбира, че знам какви са предимствата на „Фишър-Прайс“. Всичко е наред — добави той. — Държа я здраво. Какво има? — обърна се Харпър към майка си.
— Ще оставя на Мич да обясни.
Дейвид влезе с количка със студени напитки и лакомства за децата.
— Подкрепление за тялото и духа — намигна той на момчетата.
— Дейвид, винаги можем да разчитаме на теб! — възкликна Роз. После разпореди: — Вземайте си каквото искате. А сега да чуем за какво става дума.
Въпреки че виното изглеждаше примамливо, Хейли предпочете чай с лед. Стомахът й все още не бе изцяло възстановен.
— Благодаря ти, че се погрижи за момиченцето ми — каза тя на Стела.
— Знаеш, че за мен е удоволствие. Не преставам да се учудвам колко добре си играят с момчетата. — Стела докосна ръката й. — Как се чувстваш?
— Малко замаяна, но ще се оправя. Знаеш ли за какво е това съвещание?
— Нямам и най-малка представа. Седни. Изглеждаш изтощена.
Хейли я послуша и се усмихна широко.
— Започваш да добиваш южняшки акцент. Личи си, че си янки, но промяната се усеща. Звучи сладко.
— Изглежда, средата ми оказва влияние.
Все още разтревожена заради бледото лице на Хейли, Стела приседна на страничната облегалка на креслото.
— Докога ще ни държиш в напрежение? — промърмори Лоугън и Мич застана до масата на подиума.
„Като университетски професор е“, помисли си Хейли. Беше забравила, че наистина е изнасял лекции.