Кръвна връзка
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ленко Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвна връзка». Краткое содержание книги:
Френският сержант зад бюрото вдигна очи и попита:
— On vous pourrait aider?5
— Oui — засия Макс и започна да говори. Макс подхождаше към всички чужди езици по един и същ начин: пробиваше си път през непроходимия гъсталак от неправилни глаголи, времена и причастия, използвайки езика си вместо мачете. Докато той говореше, първоначалният израз на объркване върху лицето на дежурния сержант се смени с пълно недоумение. На французите са им били необходими стотици години, за да развият говорният си апарат така, че да се постигне чудесната мелодия на френския език. А ето че застаналият пред изумения полицай човек успяваше по някакъв начин да го превърне в поредица от ужасни и неразгадаеми звуци.
Дежурният сержант не можа да издържи повече и попита:
— Какво се опитвате да кажете?
— Какво имате предвид? Нали ви говоря на френски.
Сержантът се наведе напред и попита с неприкривано любопитство:
— Ив момента ли говорите на френски?
„Тоя глупак не знае дори собствения си език“ — помисли си Макс. Извади полицейската си карта и я подаде на дежурния. Сержантът я прочете два пъти, погледна с изучаващ поглед Макс, а после отново я заразглежда. Не можеше да повярва, че човекът, който стоеше пред него, е детектив.
Французинът неохотно върна удостоверението на Макс.
— С какво мога да ви помогна?
— Разследвам една злополука при изкачване в планината, която е станала тук преди два месеца. Загиналият е Сам Рофи.
— Да, спомням си — кимна сержантът.
— Бих искал да поговоря с човек, който може да ми даде някаква информация за случая.
— Най-добре е да се обърнете към службата за планинска помощ. Името й е Societe Chamoniarde de Secors en Montagne6. Намира се на площад „Монблан“. Телефонният номер е 53–16–89. А може да ви дадат информация и в болницата. Тя се намира на улица „Дю Вале“. Телефонният номер е 53–01–82. Ето, сега ще ви запиша всичко — посегна той за писалката си.
— Не е необходимо — отговори Макс. — Societe Chamoniarde de Secors en Montagne, площад „Монблан“, 53–16–89. Или болницата на улица „Дю Вале“, 53–01–82.
Сержантът остана с отворена уста дълго след като Макс бе излязъл.
В Societe Chamoniarde de Secours дежуреше тъмнокос атлетичен млад мъж, който седеше зад овехтяло бюро. Той вдигна очи към влизащия Макс и първата му мисъл бе: „Дано тоя чудак не поиска да се катери в планината.“
— Какво ще обичате?
— Инспектор Макс Хорнунг — представи се Макс и подаде картата си.
— С какво мога да ви помогна, инспектор Хорнунг?
— Разследвам причините за смъртта на един човек на име Сам Рофи — обясни Макс.
— А, да — въздъхна младежът зад бюрото. — Аз харесвах много мистър Рофи. Това беше много неприятна злополука.
— Вие видяхте ли какво стана?
Младият мъж поклати отрицателно глава.
— Не. Веднага щом получихме сигнала им за помощ, вдигнах спасителната група, но не можеше да се направи нищо. Мистър Рофи бе паднал в пукнатината на ледника. Никога няма да намерим тялото му.
— Как е станало това?
— В групата са били четирима катерачи. Водачът и мистър Рофи вървели отзад. Доколкото знам, правели са траверс по една заледена морена. Мистър Рофи се подхлъзнал и паднал.
— Не е ли имал предпазно въже?
— Разбира се, че е имал. То се скъсало.
— Случват ли се често такива неща?
— Само по веднъж. — Французинът се засмя на шегата си, но след като видя израза върху лицето на инспектора, бързо добави: — Опитните катерачи винаги проверяват щателно екипировката си, но стават злополуки.
Макс се замисли за миг.
— Искам да се срещна с водача.
— Водачът, който редовно придружаваше мистър Рофи, не се е катерил в този ден.
— О, така ли? — примигна Макс. — И защо не се е катерил?
— Доколкото си спомням, той беше болен. Замести го друг водач.
— Можете ли да ми дадете името му?
— Ще го намеря, ако ме почакате за момент.
Младият мъж се скри във вътрешната канцелария и след няколко минути се върна с лист хартия в ръце.
— Името на водача е Ханс Бергман.
— Къде мога да го намеря?
— Той не е тукашен. — Младежът се зачете в листчето. — Живее в село Леже, на около шестдесет километра оттук.
Преди да тръгне от Шамони, Макс спря в хотел „Клайне Шайдег“ и попита администратора:
— Бяхте ли на работа, когато мистър Рофи бе отседнал тук?
— Да — отвърна администраторът. — Ужасно нещастие, наистина ужасно.
5
Мога ли да ви помогна с нещо? (фр.) — Бел.пр.
6
Планинска спасителна служба на Шамони (фр.) — Бел.пр.