Кръвна връзка

ГЛАВА 58

Струваше му се, че е влязъл в пламъците на ада. Пушекът бе станал по-гъст и изпълваше стаята с танцуващи призраци. Пламъците обгръщаха Алек, галеха косата му, а пращенето на огъня му приличаше на гласа на Вивиан, която го зовеше като покоряващата песен на сирените.

Изведнъж стана по-светло и той я видя. Тя лежеше на леглото, тялото й бе голо, с изключение на червената панделка около шията й — същата панделка, която бе носила, когато правиха любов за първи път. Тя го зовеше по име, а гласът й бе изпълнен с копнеж. И този път искаше него, а не някой друг. Той се приближи по-близо, а тя шепнеше: „Ти си единственият, когото някога съм обичала.“

И Алек й вярваше. Той бе длъжен да я накаже за всичко, което му бе сторила. Но той бе постъпил хитро — накарал бе други да плащат за греховете й. Ужасните неща, които бе извършил, бяха само заради нея. Докато се приближаваше към нея, Вивиан прошепна отново: „Ти си единственият, когото някога съм обичала, Алек“ — и той знаеше, че това е така.

Тя го обгърна с ръце и той се отпусна до нея. Държеше я в прегръдките си и телата им се сляха в едно цяло. Той проникваше в нея и бе станал част от нея. И този път бе способен да я задоволи. Усещаше удоволствие, което се превръщаше в трудно поносима и жестока болка. Чувстваше, че топлината на тялото й го изгаря, а докато гледаше с учудване панделката около шията на Вивиан, тя се превърна в оживял огнен език, който започна да го гали. Миг по-късно една от пламтящите греди на тавана се сгромоляса с трясък върху него и го превърна в горяща маса.