Добре охранявани мъже
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре охранявани мъже». Краткое содержание книги:
— Мартинели — казва Хелсингфорт, — чакайте ме във всекидневната. Сега ще дойда.
Най-после ще разбера какво иска от мен! Оставям я и докато се запътвам към другата стая, зървам с крайчеца на окото как отваря в противоположния край на залата вратата за банята.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Сега, когато премислям отново последвалата тогава сцена, изненадва ме изкуствения и неубедителен тон, наложен от Хелсингфорт.
Даже думите й звучат фалшиво. Те са надути, превзети, сякаш прекалено дълго е подготвяла всяко изречение. Цялото й държане изразява един особен безстрастен садизъм, който не й доставя на практика, сигурен съм в това, и половината от очакваното удоволствие. Явно, обхваната е от параноя и от мания да преследва. Но жестокостта у нея не притежава спонтанността на силното чувство. Тя е по-скоро система, и то доста добре обмислена система.
Но както вече отбелязах, тя се увлича. Всичките й ефекти са прекалени. Когато влизам например във всекидневната, виждам върху ниска масичка чайник, препечени филийки, масло, конфитюр — и само една чаша! Аз не съм поканен!
Преднамерена дебелащина, която е в същия стил като навика й да завършва писмата си, без нито един от общоприетите изрази на вежливост. Толкова е пресилено, че се разминава с целта.
Друг пример: идвайки от кухнята, Хелсингфорт най-после се показва във всекидневната. Тя не влиза. Тя ефектно се появява на сцената. „Перчи се“ в пъстра копринена роба, под която се вижда, че е гола. Без да ме удостои с поглед, сяда в единственото кресло и ми казва така, сякаш отпъжда, побутвайки с крак, кучето си:
— Седни мирно!
Това вече е прекалено. Детинско е. И в момента се чувствувам не унижен, а обхванат от развеселено презрение. Струва ми се, че Хелсингфорт би могла да прояви малко по-тънък усет в показването на простащините си. Трябва дори да направя доста голямо усилие, за да си припомня колко е опасна събеседничката ми и колко уязвимо моето положение.
Добре. Настанявам се на една табуретка и вперил очи в препечените филийки — изведнъж откривам, че съм гладен, — чакам.
Мълчание. Тя пие. Предполагам, че се опитва да създаде впечатлението, че при нея това е свещенодействие, както и всичко останало: светът се спира и я гледа. Честно казано, номерът не минава: не мога да го повярвам.
Та нали в Блувил аз имам работа все с истински хора: Пиърс, Буридж, Стин, Грейбъл. Дори мистър Бароу е истински в известен смисъл: вярва в своята бюрокрация. А и наблюдателната кула, бодливата тел, лабораториите, сложният обществен живот в лагера с кастите си, с подслушвателите си и с нелегалността, всичко е здраво, реално. Тук всичко е фалшиво. Като се започне още от бунгалото. Отдалеч прилича на горска къщичка от цели трупи, каквито има навсякъде из Върмонт. Но влезеш ли вътре, откриваш басейн с мраморен бордюр. И сред този декор за киностудио какво представлява в крайна сметка Хелсингфорт? Антична героиня? Свещено чудовище? Съвсем не, внушителни са само габаритите й. Махнете ръста и мускулатурата и какво ще остане? Една безжалостна делова жена, една невъзпитана милионерка и непоносимо слаба актриса.
Седнал съм на табуретката мълчалив, почтителен, със сведени очи, но само привидно. Вътрешно се присмивам. Държа се високомерно с моята партньорка. Унижавам я. Сривам я със земята. Нищо не струва тая Хелсингфорт. Обикновена садистично-параноична луда, която си мисли, че е Нерон, защото нашляпва интимната си приятелка. В същност въпреки внушителните си пози е самата вулгарност. Никакъв стил. Никаква изисканост.
Стигам дотам да забравя — което не е разумно, — че държи в ръцете си живота ми и не само моя живот. В нейно присъствие видимо се превръщам пак в стария фалократ. И аз потъвам в садистични мечти, които далеч не са в добрия тон. Пример: ставам, грабвам табуретката, стоварвам я върху главата й и я изнасилвам, докато е в безсъзнание.
Точно в този миг моята изнасилена оставя чашата си върху подноса и ме поглежда: поглед, който при нея оценявам като безобиден. Неутрален глас. Кадифени ръкавички. Боже, колко лошо играе! Колко пресилва! Как издава ходовете си! Сякаш няма да предвидя, че сладникавото начало ще бъде последвано от свирепост.